Един свещеник, който сам се смяташе за твърде учен и благочестив, умрял в напреднала възраст. Без съмнение е бил добър човек. Когато ангелите дойдоха, за да го заведат на мястото му, определено от Господа, те го донесоха в междуцарствията и го оставиха там при други добри духове, упълномощени да подготвят добрите души. В между-царствието се намира цяла редица от степени и стъпала към по-високите небеса. Стъпалото, до което е допусната дадена душа, зависи от действителната доброта на земния й живот. Сега, когато ангелите бяха донесли духа на свещеника на неговото стъпало и се върнаха да вземат със себе си друга душа, те я носеха покрай мястото за престой на свещеника към по-горно място. Когато той видя това, викна високо: „Какво право имате да ме оставите на половината път от оная славна страна, докато другия занасяте тъй близо? По святост аз не отстъпвам нито на него, нито на вас!“ Ангелите отговориха: „Тук не става въпрос за големи и малки, а затова, че всеки човек е доведен до стъпалото, което е заслужил чрез своята вяра. Ти не си още готов за по-високо стъпало. Затова трябва да останеш тук известно време и да изучиш някои неща и тогава, ако Господ заповяда, ние ще те заведем с голяма радост в по-висша сфера.“
Свещеникът отговори: „Аз през целия си живот съм поучавал хората как могат да дойдат на небето. Какво трябва още да уча? Аз съм изучил всичко!“ Ангелите му отговориха: „Не се наскърбявай, приятелю, ако говорим открито, то е за твое добро. Ти вярваш, че тук си сам. Но и Господ е тук, макар да не можеш да го видиш. Гордостта, с която каза: „Аз всичко съм изучил и го зная!“, ти попречи да отидеш по-нагоре и да видиш всичко не както сега.“ „Смирението е лечебното средство за гордостта. Упражнявай го и твоето желание ще бъде изпълнено!“ Един от ангелите каза: „Човекът, когото видя да отнасяме по-нагоре от тебе, не беше учен или знаменитост. Той беше от твоята собствена църква. Хората едва го познаваха, понеже беше обикновен работик. Мнозина го познаваха като прилежен и честен работник. През време на войната, когато помагаше на ранен, го засегна граната и го уби. Макар че смъртта дойде внезапно, той беше подготвен за нея. Затова не му е потребно да остане дълго в средното положение, както ти ще трябва да останеш. Неговото бързо изкачване е резултат от духовния му живот“. .