По размери белоглавият лешояд, е почти колкото брадатия орел. Тежи повече, но размахът на крилата му, е по-малък. Крилото на брадатия орел от Средна Азия достига дължина 90 см, а на брадатия лешояд надвишава 75 см. Между лешоядите на Стария свят тези два вида са шампиони по размери. В Северна Африка твърде редкият лешояд орику има размах на крилата 2,7 метра, а карталът(черния лешояд) от Иберийския и Балканския полуостров и Азия – 2.85 метра.
Белоглавият лешояд заема едно от първите места сред птиците планеристи. При неблагоприятни атмосферни условия, той усилено маха с крила, но не може да се издигне бързо. При хубаво време, той просто блаженства в обграждащия го затоплен въздух, който го издига, и той се понася в простора. Така прекарва почти една трета от деня. При планиране крилата му са изцяло разперени и крайните големи махови пера са ясно раздалечени едно от друго, като пръстите на ръката ни, но са само леко извити нагоре под влиянието на въздушното налягане.
При планирането във въздуха, белоглавият лешояд изследва планинските долини и склонове. Там живее и търси трупове, с които се храни. Той се отдалечава на 10, 20 и дори 50 метра от скалата, където нощува заедно със събратята си или снася в края на зимата(в Южна Европа). Белоглавият лешояд не открива трупове чрез обонянието си, а единствено с помощта на острото си зрение. Установено, е, че от три километра разстояние може да се различи обект с големина едва 30 см.
Най-изгладнелите белоглави лешояди заемат временно най-удобна позиция по мършата. Те пристъпва с парадна стъпка. При всяка стъпка се издига високо с крака и с разперени пръсти. Ако останалите лешояди са малобройни или не са много гладни, тази церемония се пренебрегва и всеки се нахвърля върху мършата. Белоглавият орел успява да разкъса кожата с помощта на огромната си човка. Той прави дупка, в която вмъква главата си и вади късче по късче вътрешностите на жертвата. Установено, е, че за по-малко от час, група лешояди(20-30) могат да оголят до скелет трупа на 60-килограмово животно(елен, зебра и т.н.).
Колониите на белоглавият лешояд се разполагат по площадките и корнизите на стръмните скали. Белоглавият лешояд няма развит инстинкт за опазване на гнездовата територия. Той се задоволява да защитава само мястото непосредствено до гнездото му. С това си поведени той се различава много от останалите грабливи птици. Белоглавите лешояди започват да се размножават като навършат 4-5 години и се предполага, че са изключително верни съпрузи, тъй като целия си живот изкарват само с един партньор (това, обаче още не, е доказано).