Материалното благополучие никога не може да бъде ключът към постоянното, неразрушимо щастие. То винаги е временно и по петите му неизменно върви разочарованието.
Единствената възможност да откриете щастието е в духовната сфера. Но понякога има едно неутолимо желание, което се е настанило дълбоко в нас, и ние не можем да се избавим от него или да го забравим – то трябва да бъде материално реализирано, за да можем да се освободим от неговата обсебеност.
За да илюстрирам думите си, ще ви разкажа една история за будистки учител, който забелязал, че един от любимите му ученици все още не е достигнал до пълното просветление и блаженство. Те били заедно от три десетилетия и неговият последовател бил напълно отдаден на своя учител и стриктно изпълнявал задълженията си, но все още не можел да достигне най-висшето състояние. Един ден учителят му казал: „Ела с мен, аз отивам на поклонение и искам да бъдеш мой спътник.“
Те вървели с километри из планинските склонове. Дните станали седмици, след това месеци, а те продължавали да вървят. Един ден учителят спрял, посочил към един хълм в далечината и казал на своя ученик: „Виждаш ли този връх?“ Мъглата тъкмо се вдигала от планинския връх и пред очите им се разкрил огромен замък, който блестял от отражението на слънчевите лъчи.
Ученикът: „Да, учителю.“
Учителят: “ А виждаш ли този дом на върха на планината?“
Ученикът: „Да, учителю.“
Учителят: „В продължение на толкова много животи ти си искал да имаш дом и това желание е оставало незадоволено.
Това е последната верига, която те сковава и блокира, за да не можеш да получиш просветление и безкрайна радост. Нищо от онова, на което те научих, не потуши това дълбоко желание. Следователно то трябва да бъде изпълнено. Сега този дом е твой, ти го притежаваш.“
И в този миг ученикът получил своето пълно просветление. Ние можем да забравим за някои наши земни или материални желания просто защото не са толкова важни за нас. След определено време можем да се избавим от тях. Но други няма да ни изоставят, докато не ги осъществим в някаква степен. След като веднъж нашата личност стане завършена, по-маловажните желания започват да избледняват, а онези, които трябва да бъдат изпълнени, стават по-лесно постижими на нивото на материалния свят.