юни

Scleroderma  aurantium юни—септември Расте в парковете, горите, полузарита в почвата, и по ливадите с песъч­ливи почви. Среща се в иглолистните гори. Формата й е продълговата. Отгоре е бледо жълтокафява, а отдолу жълте-никавосиня. Повърхността й е покрита с много брадавици, разположени в пра­вилни редове. Месото отначало е бяло, после светлосиньо, а при ста­рите гъби черно. Като

Lactarius volemus юни—септември Среща се в иглолистните и другите видове гори групово и поединично. Обича повече шарена сянка. У нас се среща най-много в Стара планина, Средна гора и Странджа. Шапката е оцветена червенокафяво, хлътнала е в средата и има подгънат навътре ръб. Месото е бледожълтеникаво. Щом се разчупи, изпуска бледо-кремаво сладко мляко. Пластинките са

Russula citrine юни — октомври Расте в широколистните и иглолистните гори и храсталаците. Шапката е жълтолимонена, откъдето и гъбата носи името си. Пластин­ките са белезникави, а пънчето бяло. Както повечето гълъбки, не е качествена гъба, защото е ронлива, суха и безмесеста. Отровният й двойник е лимоненожълтата мухоморка (Ama­nita citrina). Двете гъби се различават по това,

Russula alutaceae юни — октомври Расте в широколистните и иглолистните гори покрай храсталаците. Шапката е розовочервена до вишневочервена. Ръбът й е нарязан. Ме­сото отначало е твърдо, а после става крехко и чупливо. Пластинките са от бледожълти до охреножълти и правилно подредени. Пънчето е най-често бяло и само в някои случаи бледорозово. Отровният й двойник е

Amanita phalloides юни — октомври Най-опасната, коварна и смъртно отровна гъба, която всеки сезон взема по някоя човешка жертва. Съдържа отровните вещества фалоидин и амани-тин. Даже спорите й са отровни. Расте в иглолистните и широколистните гори около поляните, просеките, на места, огрени от слънцето и с достатъчна влага, в близост с печурките — бялата горска

Russula aeruginea юни — октомври Расте предимно в широколистните гори и храсталаците. Шапката е неправилна, често вдлъбната или набръчкана. Цветът й е зеленожълт или мръсножълт, въобще променлив. Месото е бяло, сухо и рон-ливо. Пластинките са бели. Пънчето е също бяло и често закривено. При готвене най-често става кашеста, защото е ронлива, суха и кожеста. Отровният

Russula nigricans юни — октомври Расте из широколистните и иглолистните гори групово. Намира се във всички наши планини. Шапката отначало е изпъкнала, а после хлътва. Ръбът й се подвива. Цветът й първоначално е бледожълт, а после преминава от сивокафяв до черен. Месото е синобяло, а като се разчупи, става виненочервено. Пластин­ките са дебели и при

Tricholoma terreum юни — декември Расте из иглолистните гори в големи количества. У нас се намира в княжевската борова гора, долнолозенската борова гора и из всички наши планини. Шапката отначало е гуглеста, а после права. Цветът й е сивосинкав — миши цвят. Отгоре е покрита с бледи радиални кафяви линийки и е влакн- еста и

Amanita pantherina юни — септември Силно отровна гъба. Расте по покрайнините на горите и храсталаците. И тя, както всички мухоморки, израства от една торбичка, която се раз­пуква и от нея излиза гъбичката. Шапката отначало е кълбовидна, после из­правена и осеяна с малки белезникави парцалчета. Ръбът й на края е набраз­ден, а цветът променлив. В млада

Entoloma lividum юни — септември Стройна и красива гъба. Расте край храсталаците, плетищата и пътищата. У нас се среща почти навсякъде. В млада възраст шапката по средата е издута и ръбът й е подгъ­нат навътре, а при израстване той се обръща нагоре, така че пластин­ките се виждат, и оттам носи името си опака гъба. Цветът

Boletus badius юни — октомври Расте в широколистните гори, но се среща и в боровите. Намираме я по всички наши планини. Шапката отначало е полукълбеста, а по-късно по средата става малко вдлъбната. Цветът й е кестеняв. Месото е бледожълто. Щом се разчупи, става синьо до синьозелено. Трьбичките са бледожълти, често пъти извити към основата. Пънчето

Boletus bovinus юни — септември Расте в горите и по горските поляни групово и единично. У нас се среща доста на Витоша и из другите ни планини. Шапката е с неправилна форма и с охрен до кафяв цвят. Месото е ох-рено с по-тъмни пори. Тръбичките са разположени лъчисто от пънчето към периферията и слизат по

Tricholoma Georgii април — юни Расте из всички видове гори, но предпочита ливадите и тревистите места, като образува самодивски кръгове или малки групи и от един пасаж може да се наберат два-три килограма. У нас се среща на Витоша в местността „Ка-лугерови ливади“ към Бистрица и по ливадите на с. Долни Лозен. Шапката е дебела,