Как е могло да възникне царството на силата, след като на човека е била дадена душа от Небесния Отец? Защо в историята на човешкото общество култът на силата пребладавал над духовността, дотолкова че човечеството още и досега не се е измъкнало от своите предисторически фази?
Отговаряйки на тези въпроси в обобщена форма, може да се твърди следното. Първо, както вече се отбеляза по-горе, предначертаният Път на…
Предначертаното от Небесния Отец е подарило на човечеството големи възможности. Но осъществиха ли се тези възможности в действителност? Съвпада ли божественото предначертание с човешкото изпълнение в реалната история?
Все още не – това може да го твърдим предварително. И нещата не са само в това, че в осъществяването на предначертаното може да се намесва невярно изтълкуваната от хората свобода, но и в това, че развиващият се…
От тях мокша е крайната цел на човешкото съществуване. Останалите три са целите, които човекът и обществото си поставят и следват с различна решимост в зависимост от своето разбиране за живота тук, на Земята. Казано накратко и твърде условно, те означават дълг, богатство, удоволствие и освобождение. Но това не означава много и обслужва най-обща схема.
С мокша се занимахме твърде подробно…
Ако душата е главното у човека, то съвсем различна се оказва картината за произхода на човека, а цялата система на детерминация и координати в антропогенезиса (включително и човешкото въобще) се преобръща.
Днес антрополозите се оказаха пред сериозна дилема. От една страна фактите на науката показват, че човекът се е формирал извънредно дълго, от друга,…
Две много важни категории, за съжаление, прекалено често противопоставяни една на друга. Но вече е крайно време всички да започнат да приемат, че едното е невъзможно без другото. Както единият магнитен полюс не може да съществува самостоятелно без другия, така и разумът не може без чувствата и обратно. Физическата същност на тези две категории е енергия, както и всичко останало. Разумът е плюс (електричество), а чувствата – минус…
Този въпрос до сега са го разглеждали от най-разнообразни становища, но необходимо и целесъобразно е той да се разгледа от едно ново становище, което да хвърли повече светлина върху него. Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае. Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение,…