физиката

Обединението ма физиката

Както обяснихме в първа глава, създаването на една завършена единна теория за всичко във Вселената с един замах е много трудно. Ето защо прогресът се постига чрез намиране на частни теории, описващи ограничен обхват от събития, и чрез пренебрегване на останалите ефекти или численото им апроксимиране. (Химията например ни позволявала изчислим взаимодействията между атомите, без …

Обединението ма физиката Read More »

Философията в системата на научното познание

Философията  се отличава от екзактните науки и същевременно има много сходни  черти с тях. За нас е важно да изясним въпроса, към кой раздел в общата класификация на научното познание можем да отнесем философската наука. Философията е родствена на естествените науки, защото нейн обект за изследване и изучаване е и природата. Паралелно с това тя …

Философията в системата на научното познание Read More »

Исторически форми на съотношението между философията и частни науки

Взаимната обусловеност и относителното обемно съвпадение между философията и частните науки се е изменяло още от деня на тяхното възникане. Във философската наука е твърде разпространено мнението на Вилхелм Винделбанд , според който в самото си начало философията е съдържала в зачатъчен вид всички науки. Гърците са познавали единната и неразделна наука, от която постепенно …

Исторически форми на съотношението между философията и частни науки Read More »

Философията като метафизика

Думата метафизика е от гръцки произход и е свързана с името на един от последователите на Аристотел – Андроник Родоски. Около средата на І в. пр. Хр. той събира и подрежда съчиненията на Аристотел, като поставя на първо място съчиненията по логика, след това съчиненията по физика и най-сетне след /зад, или отвъд физиката/ поставя …

Философията като метафизика Read More »