ТЗ

Нашият ТЗ предвижда модерна процедура – възможност при откриване производство по несъстоятелност предприятието на длъжника да бъде оздравено. Гл.40 от ТЗ предвижда оздравителен план : С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията на длъжника, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието (както икономическа, така и в търговски […]

1. Традиционно се смята, че откриването на производството по несъстоятелност изисква наличието на 2 типа предпоставки: 1.1. Материално-правни предпоставки: 1) Производство по несъстоятелност може да се открие само по отношение на търговец по смисъла на ТЗ. ТЗ урежда 3 изключения от това правило: а. Не може да се открие производство по несъстоятелност за търговец публично предприятие, което упражнява държавен

1. Инкасото е типична дебитна форма, защото започва с волеизявление на получателя на плащането. 1.1. ТЗ и Наредба N3 уреждат 4 вида инкасо. 1.1.1. ТЗ урежда два вида – банково инкасо и банково документарно инкасо. 1) Банково инкасо – договор, с който банката се задължава да събере парично вземане на наредителя или да извърши друго инкасово действие, което може

Става по общите правила за договора за поръчка – всяка поръчка е отменяема до изпълнението. При банковия превод се прилага чл. 449 ТЗ. Според ал. 1 отмяна е възможна до изпълнението на превода. Ако банковият превод е вътрешнобанков, ще може да бъде отменен до момента, в който се задължи едната и се завери другата сметка.

1. Менителнични искове – имат се предвид искове в материалноправен смисъл, т.е. права и задължения по менителницата. Тъй като има 2 вида менителнични длъжници има и 2 вида менителнични искове. 1.1. Приелият платец е пряк менителничен длъжник, т.е. на падежа менителничният кредитор трябва да поиска плащане най-напред от него – това е т.нар. пряк менителничен иск.

2. Застраховки “живот” и “злополука”. 2.1. Предмет на застраховката – живота, здравето, телесната цялост, трудоспособността на застрахования. Тези застраховки са по начало договорни, но има и някои изключения. Застраховките “живот” и “злополука”, които превозвачите при обществения транспорт сключват са задължителни. 2.2. Особености на личните застраховки: 1) Страните по застрахователния договор са само физически лица. Допустимо е обаче, макар и

Законът въвежда в материята на имущественото застраховане и т.нар. транспортно застраховане – чл. 403. 7.1. Общи бележки. Транспортни застраховки са само договорни. Режимът в ТЗ се отнася до всички видове договор за превоз с изключение на договора за морски превоз. Във всички случаи задължението за заинтересованост важи и при тях. 7.2. Страни. Застрахования може да е страна по превозния

Задължение на застрахования по чл. 388 ТЗ за предприемане на мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Застрахованият е длъжен да има не само пасивно поведение – да не предизвиква тези вреди, но и активно поведение – да предприема мерки, като е длъжен да спазва указанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване

Тя е основен елемент на застраховката – тя е толкова важна, че докато не е заплатена, договорът не поражда действие по отношение на застрахователя, т.е. не възниква задължение за плащане на застрахователно обезщетение – чл. 382 ТЗ. 1) Застрахователната премия се състои от различни елементи, които не са уредени в закона. Тези елементи са с различно

Значение на застрахователния интерес: а. Ако липсва застрахователен интерес, то договорът е нищожен. б. Ако застрахователния интерес отпадне при вече сключен договор, то този договор се прекратява по право за в бъдеще. Застрахованият може да иска връщане на платените премии, освен ако е знаел или по собствената си небрежност не е знаел за липсата на интерес. в. Застрахователния

1. Общи бележки – правната уредба на договора за застраховка е в чл. 380-418 ТЗ (морската застраховка е уредена в КТМ), а режимът на застрахователите е уреден в Закона за застраховането (ЗЗ). 1.1. Определение, според чл. 380, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на

Офертата се прави от изпращача. Поставя се въпросът дали договорът е реален или консенсуален – зависи какъв е конкретният превозен договор. При железопътен и крайбрежен превоз предаването на товара е елемент от фактическия състав – договорът е реален, трябва да се предаде и приеме товарителницата.Товарителният запис е ценна книга, който се издава от товародателя и

Договорът за превоз е в основата на транспортното право, като подотрасъл на търговското право. Договорът има обща уредба в ТЗ (чл. 367-379) и специални уредби – в зависимост от различния вид превоз, в различни нормативни актове от различна степен. От тях голяма част са заварени от ТЗ, други се приемат сега (чл. 379 – специални

а/ задължение да сключи от свое име, но за сметка на доверителя уговорения договор за превоз на товар. Спедиторът трябва да действа с грижата на добър търговец. Това означава да избере най-подходящия превозвач, да подбере тарифата, която е най-благоприятна за доверителя, да предаде по надлежния начин на превозвача товара за превозване или да получи от

1. Договор за влог в публичен склад – чл. 573-596 ТЗ. Това е договор, с които влогоприемателя приема срещу възнаграждение стоки със задължение да ги пази и върне на влогодателя или на друго овластено от него лице. 1.1. Страните по договора са влогодател и влогоприемател. За влогоприемателя има изисквания в специални закони – той трябва да

Договор за лизинг.Произход – един от най-новите видове договори. Възникнал в САЩ през 1930 г. Първоначалният му предмет е било ползването на недвижими имоти. От 1950 г. прилагането му се разпростира и върху ползването на движими вещи. Определение. Видове договори за лизинг – лизингът е посочен сред основните ТС. Когато едно лице сключва лизингови договори

Транзитна продажба – чл. 329. Договор, по силата на който продавачът се задължава да предаде стоката на трето лице, което е посочено от купувача. Тук има две правоотношения: 1) между продавач и купувач – страни по договора за транзитна  продажба и 2) между купувач и трето лице, което също е договор за продажба, но купувачът

Обща характеристика. Продажбата е важен способ за осъществяване движението на материалните блага, за реализиране на стопанския оборот. Тя е една от най-разпространените сделки и е основно средство, възникнало още в древността за осъществяване на разменните отношения. С нея продавачът се задължава да даде на купувача една вещ, а купувачът да плати на продавача нейната цена.