превоз

4.1. Определение – договор между физическо лице и превозвач, с който превозвачът се задължава да превози лицето от едно до друго място срещу заплащане на определен възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, неформален по общите правила на ТЗ (по някога е формален). При автомобилния транспорт договорът също не е формален. 4.2. Билетът има доказателствено значение, а не е […]

1.1. Задължения на изпращача. 1.1. Да предаде товара в състояние, годно да издържи превоза. Годността се преценява в 2 насоки: 1)съобразно вида на превоза и 2) съобразно вида на товара. При явно неподходяща опаковка превозвачът може да приеме товара, ако изпращачът заяви писмено, че вредите са за негова сметка. 1.2. Да предаде товара със съпътстващите документи, необходими

Договорът за превоз е в основата на транспортното право, като подотрасъл на търговското право. Договорът има обща уредба в ТЗ (чл. 367-379) и специални уредби – в зависимост от различния вид превоз, в различни нормативни актове от различна степен. От тях голяма част са заварени от ТЗ, други се приемат сега (чл. 379 – специални

Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е последвала от обстоятелство за което длъжникът отговаря. Затова ако вреда не е възникнала, не възниква и отговорност за длъжника, колкото и укоримо да е поведението му. Ако длъжникът е трябвало да поправи наетата къща и не го е сторил, съществува опасност да се събори, той