И при възстановителните мерки правното основание е правното нарушение, само че при тях се изисква от нарушението да е последвала някаква вреда – имуществена или от морален характер. Ето защо възстановителната мярка е недопустима, безсмислена при липса на правно нарушение.
Предназначението на тази мярка е да отстрани, да възстанови вредните последици от извършеното вече правно нарушение. Тук се касае вече не за формално нарушаване на правна…
За разлика от превантивната мярка, тук вече има нарушение макар и незавършило. Но този факт е противоправен и не бива да бъде търпян. Компетентните органи би трябвало да вземат незабавно нужните мерки, за да може колкото се може по-бързо да се преустанови по-нататъшното продължаване на нарушението. Правното основание в случая е наличието на правно нарушение – най-често административно, което не е още завършило, а следователно…
Текстът на чл.22 от ЗАНН установяна три вида принудителни административни мерки. Едните от тях са за предотвратяване на административните и другите правни нарушения. Другите са за преустановяване на тези нарушения. Третите са, за да се отстранят евентуално настъпилите вредни последици от извършени до известна степен или докрай административни и други правни нарушения.
Критерият на това разделение е предназначението на конкретната принудителна административна мярка или какво точно…
Белези на административната принуда:
1. тя е външно психическо или физическо въздействие върху съзнанието и поведението на адресатите на АПН;
2. тя е правна принуда – уредена е от ПН;
3. тя е вид държавна принуда – осъществяа се от държавни органи или органи, приравнени на тях;
4. тя е административна, защото по правило се прилага от АО или органи, приравнени на тях, а по своята същност се явява…
Поправката може да стане по искане па всяка от страните или почин на съда. Когато едната страна иска, трябва да уведоми друга когато съдът предприема поправката – да уведоми и двете страни. Когато съдът действа но свои почин, той трябва да извърши поправката в 60 дневен срок от постановяване па решението. Ако е по искане па страна 30-дневен от получаването. Срокът може да бъде продължен….
Между стрините и арбитрите има особено гражданско (а не публичноправно) правоотношение. Страните дължат на арбитъра възнаграждение
Образуване на арбитражен съд – уредбата е диспозитивна. Процедурата по чл. 12 ЗМТА важи, ако страните ме са уговорили друга.
Когато Л съд е едноличен, страните по взаимно съгласие избират арбитър. Ако не могат да постигнат съгласие, той се назначава от назначаващия орган. Тона е председателят на ПТНII при търговски…
Допустимост п сключване на АС
а) Допустимостта па АС съвпада с допустимостта на А. Споровете, които могат да бъдат предмет на А са арбитруеми. Такива са:
– само граждански (частноправнн) спорове;
– само имуществени спорове (за оценими в пари права);
– само за права, които са в разпоредителната власт на техния носител – това са правата, за които може да се сключи съдебна спогодба; А е недопустим по дела,…
Същност на АС
– АС е договор за А. С него страните възлагат на А определен възникнал или евентуален спор между тях относно определено частноправно имуществено отношение, което може да бъде предмет на А АС е източник на правораздавателиото правомощие на арбитрите и на силата на арбитражното решение.
– АС е процесуален договор. То трябва да отговаря както на изискванията за валидност на договорите, така и…
РП важи за вписвания (В), отнасящи се до ЮЛ и еднолични търговци (ЕТ) – когато НА изисква това. На практика най-важното приложно поле па РП е търговският регистър.
РП е охранително.
Компетентен е окръжният съд по седалището на лицето.
На В подлежат разл. обстоятелства, когато НА изисква това. Началното В се отнася до образуването на ЮЛ или на предприятието на ЕТ. Вписват се: а) видът, наименованието, седалището и…
Подписването на НА от участващите е важно:
При нищожност на НА като официално удостоверително изявление, тон има силата на частен документ, ако е подписан от участващите лица (чл. 150).
Тези лица не могат да оспорят верността на удостоверителното изявление на нотариуса, без да оспорят същевременно автентичността па своите подписи.
НА за сделки относно вещни права върху недвижими имоти
Предмет на удостоверяване с този НА са само сделки, с които…
Допълнителни изисквания има когато някое от участващите лица не може да подпише, защото е неграмотно или недъгаво (чл.475 ал.2 -отпечатък от десния палец), не разбира български (чл.478 – преводач) или пък е глухо, нямо или глухонямо (чл.479).
Валидният и истински НА за сделката поражда следните правни последици:
Той удостоверява с обвързваща доказателствена сила фактите,
обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса;
Той се ползва с изпълнителна сила в качеството си…
Правните последици са различни при отделните ОА: удостоверяващите ОА имат формална док. сила, вписваннята имат оповестяващо действие, актовете за разрешаване на сделки създават ново правно положение. Може да се каже, че за разлика от Р по исковия процес, които са декларативни, ОА са винаги конститутивни.
5. Отклонения от типичното развитие на ОП представляват спирането п прекратяването на ОП.
а) ОП се спира, когато има спор (чл.430):
– има…
Съдът няма обща власт за охранително въздействие върху гражд. отношения. ‘Законът го овластява да дава такова съдействие в определени случаи, Ето защо нашето право не познава общо ОП, а въвежда съвкупност от множество ОП, по реда на които се издават съотв. ОА.
Общи правила на ОП (чл.424-435)
ОП започва с писмена молба до районния съд по местожителството на молителя. Би трябвало по аналогия да се прилагат чл.83…
а) ОИ са едностранни и безспорни;
6) Актьт, който ги завършва, има не репресивен, а превантивен х-р;
в) ОА не подлежат на принудително изпълнение;
ОИ се различават от актовете на спорна съдебна администрация, които засягат чужда правна сфера и затова не са охранителни. Общото между двете е това, че представляват съдебна намеса в гражданските правоотношения, която не е предизвикана от правонарушение.
ОП цели издаване на охранителен акт (ОА):
а) ОА не е акт за защита н санкция по повод на правонарушение; б) ОА е акт на съдействие – той цели да породи изгодни за молителя правни последици, без да се посяга върху чужда правна сфера;
Не са осъдителни искове тези, които не са насочени към изд. на ОА.
а) Срещу процесуална нередовност – обжалване па определението па съда по допускане, заменяне или отменяне на ОМ или на действията на СИ или съдията по вписванията по налагане па ОМ. Легитимирани са засегнатите
лица.
б) Срещу материално неоправдано ОИ:
– допуснато по иск, по който не се е стигнало до решение, благоприятно за ищеца. Ответникът може да иска от съда да отмени незаконното ОИ, както и с осъдителен…
Приложното поле на ОИ се определя от обезпечителната нужда. ОИ е допустимо:
а) при всички видове искове (чл. 308 ал.2), а не само осъдителни;
б) при защита и на неимуществени прана, а не само имуществени;
в) и за бъдещ иск, а също когато исковото производство е спряно; но нуждата от ОИ отпада, след като решението е влязло в сила.
2. Общи правила- за типичното ОИ
а) Компетентен да допусне ОИ…
1. Исковият процес има известна продължителност. Съществува опасност в периода между искането за защита и даването на защита недобросъвестният ответник да извърши промени, конто да осуетят правните последици, в които се състои защитата. Опасностите са две (и зависимост от формите на правен спор):
а) да не може да се осъществи съдебно потвърденото право;
б) да се осъществи съдебно отреченото право.
Средството срещу тези опасности е ОИ. Целта на…
Изискваания за законност на принудителното изпълнение:
1. Материалноправни:
а) съществуване на изпълняемото право;
б) принадлежност на имущественото право – обект на изпълнение към имуществото на длъжника.
2. Процесуални:
а) наличност на ИО и ИЛ като условия за допустимост на ИзП;
б) точно изпълнение на процесуалните задължения на изпълнителния орган;
в) законосъобразно упражняване на неговите процесуални правомощия.
II. Видове защита
1. Съобразно вида на нарушението
При нарушение на изискванията по т. I сме изправени пред незаконно…