Между стрините и арбитрите има особено гражданско (а не публичноправно) правоотношение. Страните дължат на арбитъра възнаграждение
Образуване на арбитражен съд – уредбата е диспозитивна. Процедурата по чл. 12 ЗМТА важи, ако страните ме са уговорили друга.
Когато Л съд е едноличен, страните по взаимно съгласие избират арбитър. Ако не могат да постигнат съгласие, той се назначава от назначаващия орган. Тона е председателят на ПТНII при търговски…
НУ изхождат само от нотариални органи (НО). Нотариален е този орган, който разполага с компетентността, очертана в чл.465. НО биват:
– НО с обща нотариална компетентност – нотариусите и районните съдии (където няма нотариус). Те могат да удостоверяват всички обстоятелства по чл.465;
– НО е особена нотариална компетентност
– кметьт, неговият заместник, секретарят на общината и кметовете на населените места (чл. 158 ал. 1 и 2/ЗСВ). Те могат…
ОП са съдебни – органът, който движи производството и постановява охранителния акт (ОА), е съдът. Затова не са ОП тези, които са възложени на несъдебни органи (напр. за съставяне на актове за гражд. състояние или за назначаване на настойник). Изключение правят нотариалните производства – нотариусите вече са частни).
Правните последици на ОП са гражданскоправни, а не държаипоправни. Затова не са ОИ тези, чиито последици са само…
Определението за допускане на ОМ е обезпечително основание, въз основа на което се издава обезпечителни заповед (ОЗ). ОЗ удостоверява правото на ОИ и е условие, за да се упражни това право. Тя се издава от съда, който е постановил ОМ.
ОМ се налага по молба на ищеца въз основа на ОЗ от органа, компетентен да наложи ОМ. При запор върху вещи или вземания това е СИ,…
Защита на трети лица (неучастващн в ИзП)
а) при въвод на взискателя във владение на недвижим имот, който се владее от трето лице (по чл. 416, 417). Това лице може да се позове пред съдия-изпълнителя на права, изключващи правото на взискателя да го получи (напр. оригинерно придобиване), но не може – па придобиване от длъжника в течение па висящия процес. СИ отла[а въвода и дава…
Задължителни органи:
1. Съд – изпълнява различни функции в производството.
1.1. Той е съдебна инстанция по същество по всички спорове в това производство – правораздавателен орган.
1.2. Съдът действа като административен орган, било на спорна или безспорна администрация – назначаване на синдик, потвърждаване на оздравителен план, утвърждаване на списък на приетите вземания (административни актове). Ако допуска обезпечителни мерки, това пак не са съдебни решения. Обжалват се актове по общия ред -…
Предпоставки за ППИ:
а) Изпълняемо право (ИП) – изискуемо ликвидно притезание, което се нуждае от принудително удовлетворяване, защото не е било удовлетворено доброволно.
Притежанията са субективни нрава, които имат за предмет дължимо поведение, чрез което ще се достави на правоимащия определена облага. По принцип изпълнителният процес защитава само притезания (а исковият процес – всякакви граждански права).
Нямат качеството па ИП неизискуемите притезания (напр. срочни или условни притезания, когато…
Правомощия на въззивния съд – те са различни в зависимост от това дали Р е нищожно, недопустимо или неправилно.
а) когато намери, че Р е нищожно, ВС прогласяха нищожността и връща делото на първоинстанционния съд съд за постановяване на ново.
валидно решение. Но ако нищожността се кумулира с недопустимост (напр. при неподведомственост) – ВС прекратява делото.
п) когато намери, че Р е недопустимо, ВС го обезсилва и прекратява…
Основания за обжалване (по книгата на Анелия Мингова „Въззивно и касационно обжалване на съдебните решения“)
1. Понятие – това са пороците, от които страда обжалваното решение и които трябва да бъдат отстранени от следващата инстанция. Те са характерни за всяко обжалване – и за въззивното, и за касационното, защото крайната цел на процеса винаги е отстраняване на тези пороци и издаване на законосъобразно решение по спора.
Всяко…
1. Недопустимо е Р, което не отговаря на изискванията, при конто делото може да се реши по същество.
2. Основания за недопустимост:
а) липса на положителна или наличие на отрицателна предпоставка към деня на постановяване на Р;
б) когато съдът е нарушил пределите на диспозитивното начало -произнесъл се е по непредявено искане, на непредявено основание или повече от основанието; (връща се на първата инстанция за ново разглеждане)
в) когато…
Правно значение на подведомствеността:
а) тя предопределя органа, овластен да реши делото. Този орган трябва да вземе становище и по всички въпроси, обуславящи решението (освен за престъпление).
б) тя предопределя реда, по който ще се разглежда делото.
в) подведомствеността е абсолютна процесуална педпоставка. Сьдът проверява и следи служебно това. Произнася се е определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. Прекрати ли делото, съдът го препраща на компетентния…
Подведомственост (чл. 6-11 ГПК)
1. Подведомственост е правото и задължението на органа да издаде съответния държавен акт.
2. Общата подведомственост на съдилищата по чл.6 ал. 1 обхваща осъдителните и установителните искове относно граждански права. Това са граждански дела, които съдилищата са длъжни да приемат (чл.2 ал. 1) само въз основа на чл.6 ал.1, без да е нужна нарочна разпоредба, овластяваща съда да разгледа делото. УИ за факти…
1. Субекти на ПО са съдът и страните. Страните не са в процесуални отношения пряко помежду си, а само поотделно със съда.
Правото на защита и задължението тя да се даде образуват съдържанието на процесуалното ПО между лицето, което търси защита, и защитния орган. Властта да се наложи санкция заради правонарушението и задължението тя да се понася образуват съдържанието на процесуалното правоотношение между защитния орган и…
ГПс като защита и санкция
ГПс е средство за защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и цели да възстанови тяхното законосъобразно състояние – това е неговата основна същност. ГПс е защита в полза на правоимащия (чието право е нарушено) и същевременно санкция за правонарушителя. В зависимост от формата на правонарушението ГПс предлага три основни способа на защита/ санкция: исков, изпълнителен и обезпечителен процес. Това е…
Подведомственост (чл. 6-11 ГПК)
1. Подведомственост е правото и задължението на органа да издаде съответния държавен акт.
2. Общата подведомственост на съдилищата по чл.6 ал. 1 обхваща осъдителните и установителните искове относно граждански права. Това са граждански дела, които съдилищата са длъжни да приемат (чл.2 ал. 1) само въз основа на чл.6 ал.1, без да е нужна нарочна разпоредба, овластяваща съда да разгледа делото. УИ за факти…
Процесуални предпостивки (ППр) – това са условията, от които зависи съществуването и надлежното упражнение на ПИ.
1. Предпоставки за възникване на ПИ
а) Положителни – трябва да са налице:
– наличие на интерес (нужда) от защита – правен спор относно суб. право;
– Пс правоспособност на лицето;
– процесуална легитимация на страните;
– подведомственост па съда;
б) Отрицателни (пречки) – трябва да отсъстват:
– СПН но същия спор (чл.224)
– изтекъл давностен или преклузивен…
Изпълнителният съвет отговаря за провеждането на паричната политика така, както е определена от управителния съвет (вж. по-долу), както и за даването на указания на националните централни банки. Той също така подготвя заседанията на управителния съвет и отговаря за оперативното управление на ЕЦБ.
Той включва председателя на ЕЦБ, заместник-председателя и четирима други членове, всички те назначени с общото съгласие на президентите или министър-председателите на страните…
Като изпълнителен орган на Европейския съюз, Комисията отговаря за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС. По-голямата част от разходите се правят от националните и местните власти, но Комисията отговаря за контрола на тези разходи – под зоркото око на Сметната палата. Целта на двете институции е осигуряване на добро финансово управление. Само ако е удовлетворен от годишния отчет на Сметната палата, Европейският парламент освобождава…
Срокът за извършване на акредитация се намалява от 18 на 14 месеца. Това става възможно с промените в Закона за акредитацията, който бе приет от парламента на второ четене днес. След промените той вече се нарича Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.
Измененията прецизират дейността и политиките на националния орган по акредитация – Българска …