логиката

Аристотел е баща-създател на логиката. Именно защото я смята /organon/-оръдие, способие, наръчник. За всяко научно занимание, той казва, че само предварителното и познаване може да бъде полезно, защото само след като е усвоена аналитиката, може да се премине към същинската философия, не обаче обратното-„след като е започнато философствуването, да се лутаме за елементарното“. Схващайки така […]

Като термин „Богословието“ води произхода си от древногръцката философия, от сократовия ученик Платон и изразява в тогавашното критично, религиозно-философско миселене пътя от мита към Логоса – пътя към разкриване истината на Божественото / Ср. Платон, Държавата, С. ,1981, с. 82 – Ср./. Аристотел я определя като теология, респ. Като „ със значение на философско-метафизическо разглеждане

Сократ не е оставил съчинения. Неговото учение ни е известно от трудовете на Платон и Ксенофонт. Понеже Платон влага в устата на учителя си и своите възгледи, а Ксенофонт не е притежавал философски способности, и мнозина историци се съмняват дали е предал точния смисъл на Сократовото учение, то учението на Сократ и неговият философски образ

Богословското мислене в нашата съвременност все по-често насочва вниманието си към проблема за взаимовръзката между истините на Откровението и познавателните възможности на естествения разум по пътя към истинното богопознание. В това отношение особен интерес представляват възгледите на Владимир Н. Лоски, творчески систематизирал и доразвил апофатическото богословие на Ареопагитите, преп. Максим Изповедник, св. Симеон Нови Богослов