кредитор

Действие на реабилитацията: 1) Възстановяването е заличаване и отменяне занапред на последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност. 2) Реабилитацията засяга както ЕТ, така и неограничено отговорен съдружник. Предпоставки за възстановяването – 2 алтернативи: 1) Да са изплатени  напълно всички вземания. 2) Несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се икономически условия. Законът забранява да се възстановява длъжник, осъден […]

Защита на конкуриращ взискател – когато в разпределението участва привиден кредитор, истинският кредитор може да предяви срещу него и срещу длъжника отицателен установнтелен иск, с който да оспори съществуването на правоотношение помежду им.

–   Учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение. – Възмездни сделки, при които даденото надхвърля значително полученото. 3) Чл. 647 – недействителни не по право сделки, а недействителността се прогласява с особени павлови искове. а. Възникването на преобразуващото право за кредиторите е при определени предпоставки, различни от тези по чл. 135 ЗЗД. б. Освен това исковете могат да

Съдът трябва да постанови решение: 1. Ако има доказателства за неплатежоспособност или свръхзадълженост и наличното имущество е достатъчно да покрие разноските по производството, съдът открива производството по несъстоятелност. 1.1. Това става с решение: а) Съдът обявява неплатежоспособност, свръхзадълженост или и двете и определя началната й дата. Началната дата е много важна, защото между нея и постановяването на решението

1. Масата на несъстоятелността включва всички имуществени права – както настоящи, така и бъдещи. Тя включва само имуществени секвестируеми права. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите. 2. Особени хипотези: а) В масата се включват и особени права, които засягат физически лица (ЕТ) – вещи, права върху вещи и парични влогове, които са СИО, но са част

Обща характеристика на несъстоятелността – понятие, разграничение между несъстоятелност и неплатежоспособност, маса на несъстоятелността – обхват и управление. Органи на несъстаятелност – съд, синдик, събрание на кредиторите 1. Идеята за несъстоятелността възниква в Италия. Във феодална Франция се създава първата кодификация на материята през ХVІІ в. В по нови времена първата съвременна кодификация е във френския

Видове несеквестируеми: а)  абсолютна – когато не може да се посегне за удовлетворяване па което и ли е притезание – при непрехвьрляемите права; б)  относителни – може само за посочени от закона притезания: –  Н на ипотекирана или заложена вещ отпада, когато кредитор е заложният или ипотекарният кредитор; –  И на земите и жилището отпада

I. Предмет (обект) на изпълнението. Секвестируемо имущество. Обект на изпълнението с имществото на длъжника или на отговарящия за дълга (обезпечил чужд дълг). От гледна точка на изпълнителния процес имуществото е съвкупност от оценимите в пари (имуществени) права па длъжника. 1.   Чл. 133 ЗЗД и чл.337 ГПК прогласяват принципи за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника,

Има ограничен брой възражения които менителничните длъжници могат да правят на менителничния кредитор. Най-общо съществуват 2 групи възражения: 1) абсолютни възражения, противопоставят се на всяко лице и 2) относителни, могат да се противопоставят само на определени кредитори. 2.1. Абсолютни възражения – също се делят на 2 групи: 1) Възражения, които всеки длъжник може да направи срещу всеки

1. Менителнични искове – имат се предвид искове в материалноправен смисъл, т.е. права и задължения по менителницата. Тъй като има 2 вида менителнични длъжници има и 2 вида менителнични искове. 1.1. Приелият платец е пряк менителничен длъжник, т.е. на падежа менителничният кредитор трябва да поиска плащане най-напред от него – това е т.нар. пряк менителничен иск.

Плащането трябва да се извърши на падежа. Ако платецът плати преди падежа, той носи риска от повторно предявяване на менителницата на падежа. За да се плати валидно са необходими проверки – дали има външно валидна менителница, дали от външна страна веригата на джирата е непрекъсната. Платецът трябва да е добросъвестен, т.е. да не знае, че

Менителнично поръчителство (авал) – чл. 483-485. 8.1. Характеристика. Подобно на всички останали менителнични сделки и авалът е едностранна, формална (изисква се писмена форма за действителност) сделка, която трябва да е материализирана върху ЦК или алонжа. Изявлението на менителничния поръчител трябва да съдържа формулировката “като поръчител”, “per aval” “гаранция”, “гарант за …” или друго подобно. Но и

Договорна е тази ипотека, която възниква чрез вписване на договор за ипотека, съставен във формата на нотариален акт. Тази ипотека е възможна само между дееспособни лица – д/р за ипотека за обезпечаване на един чужд дълг не може да бъде сключен от представители на недееспособни, а за дълг на самите недееспособни – само с решение

Когато изпълнението на едно задължение е обезпечено с един недвижим имот, така че кредиторът има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената му по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник, казваме, че този кредитор разполага с едно ипотечно право. Ипотеката е право, по силата на което кр. може при неизпълнение да се удовлетвори

Заложното право може да възникне или чрез договор или непосредствено по разпореждане на закона. В първия случайговорим за договорно, а във втория – за законно заложно право. Заложното право, което възниква по непосредствено разпореждане на закона бе допустимо у нас в полза на банките по ЗБКД. Заложното право се учредява чрез д/р. Страни по този

Суброгаторен иск – съгл. Чл. 146. Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал

Поръчителството е д/р, с който поръчителят се задължава спрямо кр. на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице – чл.138(1). От това определение е видно, че поръчителството е вид д/р и че с него се обезпечава едно чуждо задължение. Поръчителството има 2 смислови значения – като институт на обл. право и