комисия

Ако някоя държава-членка, Съветът, Комисията или, при определени условия, Парламентът са убедени, че даден законодателен акт на ЕС е неправомерен, те могат да поискат от Съда да го отмени. „Искове за отмяна“ могат да бъдат предявени и от частни лица, които искат Съдът да прекрати действието на определен закон, защото им вреди пряко и неблагоприятно […]

Председателят на Комисията решава кой комисар за коя обща политика ще отговаря и, ако се налага, може да направи преразпределение на задълженията по време на мандата на Комисията. Комисията заседава веднъж седмично, обикновено в сряда и най-често в Брюксел. Всяка точка от дневния ред се представя от комисаря, който отговаря за съответната обща политика, след

Европейската комисия има съществена роля като говорител на Европейския съюз на международната сцена. Тя е гласът на ЕС на международни форуми като Световната търговска организация, при преговори за споразумението относно климатичните промени, Протокола от Киото, както и за важното сътрудничество в сферата на помощите и търговията между ЕС и развиващите се държави от Африка, Карибите

Комисията е „пазителката на договорите“. Това означава, че тя е отговорна, заедно със Съда на европейските общности, за правилното прилагане на законодателството на ЕС във всички държави-членки. Ако установи, че държава от ЕС не прилага европейското законодателство, тя започва процес, наречен „процедура за нарушение“. Първата стъпка се състои в изпращане на официално писмо до правителството,

„Седалището“ на Комисията е в Брюксел (Белгия), но тя има офиси и в Люксембург, представителства във всички държави от ЕС и делегации в много столици по цял свят. Европейската комисия има четири основни функции: 1.   прави предложения за закони, които изпраща на Парламента и на Съвета; 2.   ръководи и провежда политиките на ЕС и управлява

Терминът „Комисия“ има две значения. Това е най-напред екипът от мъже и жени — по един представител на всяка държава от ЕС — назначени да участват в работата на институцията и да вземат решения. Освен това терминът „Комисия“ означава самата институция и нейните служители. Членове на Комисията се наричат неофициално „комисари“. Повечето са заемали политически

В по-голямата си част работата на Съвета се състои в приемане на законодателство в сфери, в които ЕС има обединен суверенитет. Обичайната процедура в тези случаи е „съвместното вземане на решения“, при което законодателните актове на ЕС се приемат съвместно от Съвета и Парламента на базата на предложение на Комисията. В някои области Съветът има

Годишният бюджет на ЕС се определя съвместно от Парламента и от Съвета. Парламентът обсъжда бюджета по време на две последователни четения и той не може да влезе в сила, без да бъде подписан от председателя на Парламента. Парламентарната комисия за бюджетен контрол следи как се изразходва бюджетът. Освен това, всяка година Парламентът решава дали да

Парламентът упражнява демократичен надзор върху останалите институции в ЕС по няколко начина. Когато се сформира нов състав на Комисията, членовете ? биват номинирани от правителствата на държавите-членки, но не могат да бъдат назначени без одобрението на Парламента. Парламентът изслушва всеки един от тях, в това число и бъдещия председател на Комисията, и едва след това

Обичайната процедура за приемане (или „прокарване“) на европейското законодателство е „съвместното вземане на решения“ (вж по-горе: „Как  взема решения ЕС?“) Тази процедура осигурява равнопоставеност на Европейския парламент и на Съвета и се прилага в редица области. В някои сфери (например селското стопанство, икономическата политика, визите и имиграцията) Съветът създава законодателство сам, но трябва да се

Парламентът има три основни функции: 1.   Приема европейските закони — в много области съвместно със Съвета. Фактът, че ЕП се избира пряко от гражданите, гарантира демократичната основа на европейското право. 2.   Парламентът упражнява демократичен надзор върху другите институции на ЕС, и по-специално върху Комисията. Той разполага с правомощия да одобрява или отхвърля номинираните комисари, както

Европейският съюз (ЕС) е семейство от демократични европейски държави, работещи заедно за подобряване на живота на своите граждани и за изграждане на по-добър свят. Случва се семейни разпри и временни кризи да изпълнят заглавията на новините, но далече от камерите ЕС е наистина изключително успешен проект. За малко повече от половин век той постигна мир

Процедурата на консултации се прилага в области като селското стопанство, данъчното облагане и конкуренцията. Въз основа на предложение на Комисията, Съветът се консултира с Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. При тази процедура Парламентът може: да одобри предложението на Комисията, да го отхвърли, или да поиска изменения. Ако Парламентът поиска

Как ЕС взема решенията си? При вземането на решения на ниво Европейски съюз участват различни европейски институции, и по-специално: Европейският парламент (ЕП), Съветът на Европейския съюз, Европейската комисия. Обикновено Европейската комисията предлага новите закони, а Парламентът и Съветът са тези, които ги приемат. В някои случаи законодателни актове се приемат само от Съвета. Различни роли

Три „съвета“ — кой какъв е? Лесно е да объркате кой европейски орган какъв е, особено когато съвсем различни институции имат твърде сходни имена, като например тези три „съвета“. Европейският съвет Това е форум на държавните и правителствените ръководители на всички държави от ЕС и председателя на Европейската комисия. В зависимост от политическата система на

Европейският съюз (ЕС) е семейство от демократични европейски държави, работещи заедно за подобряване на живота на своите граждани и за изграждане на по-добър свят. Случва се семейни разпри и временни кризи да изпълнят заглавията на новините, но далече от камерите ЕС е наистина изключително успешен проект. За малко повече от половин век той постигна мир

Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), въведени с Договорите от Маастрихт (1992 г.), Амстердам (1997 г.) и Ница (2001 г.), определят основните задачи на ЕС в областта на отбраната. На тази основа ЕС изгражда своя „втори стълб“, онези политики, при които решенията се вземат на

Европейският съвет от пролетта на 2006 г. не скри факта, че шест години след началото на Лисабонския процес резултатите са смесени. Поради това той реши да се заеме с проблемите, свързани с продължаващата висока безработица в много страни от ЕС, и да пренасочи приоритетите на ЕС към постигането на растеж и създаване на работни места.

Договорът от Амстердам, който влезе в сила през 1999 г., укрепва допълнително разбирането за наличие наосновни права. Той въвежда процедура за предприемане на мерки срещу държавите-членки на ЕС, които нарушават основните права на гражданите си. Освен това Договорът от Амстердам разширява приложението на принципа за отхвърляне на дискриминацията, така че да обхваща не само националната