гражданското право

Видове. Според броя на субективните права и правните задължения, които включват гражданските правоотношения, те биват прости и сложни. Простите гр. Правоотношения вкл. само едно субективно право и съответсвтащото му правно задължение. Простите гр. правоотношения са еднострани защото едната страна по тях има само субективно право, а другата само правно задължение. За сложните гр. правоотношения е […]

Понятие. Най – същественият белег на гр. правоотношение е неговата връзка с обективното право. Тази връзка възниква въз основа на определени юридически факти при наличието на правни норми м/у отделни правни субекти. Гр. правоотношение се определя като възникналата въз основа на правните норми от конкретен юридически факт връзка м/у равнопоставени субекти, която се състои от

Исторически най – раният източник на правото е обичайното, неписано право. Понастоящем правният обичай се признава, като зависим, субсидарен източник на гражданското право. Правният обичай възниква непосредствено и постепенно чрез продължително съблюдаване на определено поведение за урегулиране на взаимоотношенията между хората. Отначало това са изолирани и временни действия, които с течение на времето се повтарят

Тези актове носят различни наименования – МД, конвенции, спогодби, съглашения, , но по своята същност те са двустранни или многостранни междудържавни актове. Според действащата К. те пораждат задължителна сила за правните субекти у нас след ратификация от НС по съответният ред и след публикуването им в ДВ и влизането им в сила. Международните актове, които

Гражданското законодателство е основен източник на гражданското право. То представлява съвкупност от нормативни актове, които съдържат гражданско правни норми. Нормативният акт е волеизявление, което се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на определен ред  и има за последица поставяне в действие на нови правни норми  и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на

Срокът е период от време, определен от правото. Той започва да тече от даден момент, има определена продължителност и изтича в определен момент. Съгласно  чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня когато вземането става изискуемо. Този момент е установен, като начало на давността при облигационите права, за които е предвиден срок за

Давност и преклузивни срокове. Срокът в правото е конкретен период от време, който се определя от обективното право. Има срокове, които щом започнат да текат, следват ритъма на календара. Но има срокове, в правото, които могат да се спират или да не се зачита периодът до даден момент. Видове срокове: Съобразно с правното действие на

Видове давност: Погасителна давност – свързана е с бездействието на носителя на едно субективно право. Тя означава загуба на едно право. Всъщност не се погасява самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на правото. Погасява се само правото на иск. Придобивна давност – този правен институт е свързан главно с вещното

Спиране на давностния срок. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Има обаче случаи, когато правото на иск не може или не трябва да бъде упражнено поради причина, определена от закона. За това носителят на субестивното право няма вина. Този период, през който правоимащото лице не може да потърси правата

Погасителната давност не се прилага служебно, а нейните правни последици настъпват, ако задълженото лице изяви воля да се ползва от нея това то прави, чрез възражение. Възражението може да се направи винаги когато носителят на субективното право, за което е изтекла давността иска да получи по него изпълнение. Погасителната давност дава право на задълженото лице

Сделките са свързани с ежедневието на човека. Има сделки, които се сключват от правните субекти, но от които не произтичат правни последици. Но има сделки, които се сключват от ФЛ и ЮЛ и от тях настъпват правни последици. Тези правни последици са търсени или целени от правния субект. Става дума за сделките, които са признати

1.1. Понятие: Обектът на гражданското правоотношение се отнася към дискусионните понятия в теорията на правото. Гражданските правоотношения се характеризират с два взаимносвързани елемента: субекти и обекти, без които това правоотношение не може да съществува. Обектът на правоотношението служи за задоволяване на определен от закона интерес на правните субекти. Обектът на правоотношението може да бъде обект

Исторически най – раният източник на правото е обичайното, неписано право. Понастоящем правният обичай се признава, като зависим, субсидарен източник на гражданското право. Правният обичай възниква непосредствено и постепенно чрез продължително съблюдаване на определено поведение за урегулиране на взаимоотношенията между хората. Отначало това са изолирани и временни действия, които с течение на времето се повтарят

Източници на правото са особен вид юридически факти. Техен специфичен белег е правното им действие. То се състои най – често в установяване на нови правни норми или в изменение на действащите такива. Някои от източниците поставят в действие тълкувателни правила , които се отнасят до други правни норми  или предизвикват спиране действието на други

Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Принципите на римското право са възприети в по – късен етап от редица законодателства. Терминът гражданско право е превод от лат. Jus civile. Терминът гражданско право има  четири различни значения, т.е. правни понятия: 1.ГПр като отрасъл на действащото обективно право, т.е. разбира се като система

В правната система ТП е един от сравнително новите правни отрасли, поради това, че дълго време предоставянето на работна сила се е уреждало от гражданското право като договор за наем на работна сила. Самият предмет – предоставянето на работна сила, има съществени отлики от предмета на гражданските правотношения, поради което постепенно се създават отделни закони,