гори

Hygrophorus (Limacium) russula Расте повечето в ниските дъбови гори и храсталаците. Шапката отначало е сводеста, по-късно сплесната, а най-после слабо фу-ниевидна и отгоре дребнозърнеста. Цветът й е тъмно розовочервен, ръбът по-светъл и в млада възраст завит надолу. Пластинките са бели до слабо червеникавобели, понякога с червеникави петна, гъсто подредени, не­еднакво дълги, разклонени и минават върху

Craterellus cornicopioides а в г у с т—октомври Среща се навсякъде по всички видове гори, но предпочита буковите. На­мира се поединично и групово из всички наши планини. Цялата гъба прилича на музикална тръба, оцветена червеносиво или чер-нокафяво. Шапката е фуниеобразна и с накъдрена периферия. Кухината пре­минава в пънчето. Цветът на шапката отвътре е сивочерен, а

Amanitopsis vaginata var. crocera ю н и—o к т o м в p и Среща се в широколистните гори и по-рядко в иглолистните. Обича по­вече покрайнините на храсталаците и поляните около тях. Расте поединично и в малки групички по няколко. На повърхността на земята се появява бяло продълговато яйце, което, когато плодното тяло вътре в

Amanitopsis vaginata var. plumbea ю н и—o к т o м в p и Расте в широколистните гори и по-рядко в иглолистните, но повече се намира покрай храсталаците и поляните. Край тях се среща поединично и на малки групи. Отначало върху почвата се показва продълговато яйце, което, като порасне, се разпуква и от него се

Amanitopsis vaginata var. alba ю н и—о к т о м в р и Хубава, стройна гъба. Расте във всички иглолистни и широколистни гори, но повече се среща покрай храсталаците и поляните край тях, поединично и на малки групички в полите на всички наши планини. Отначало се показва на повърхността на земята като малко бяло

Lactarius rufus ю н и—о к т о м в р и Расте в широколистните гори, и то предимно в дъбовите по влажните и сенчести места, откъдето и гъбата носи името си. Шапката е вдлъбната, в средата с брадавичка. Цветът й е матов, светло­кафяв или тъмнокафяв — като на узрял дъбов жълъд. Пластинките са охрено

Gomphidius glutinosus май—октомври Расте там, където растат и масловките — в иглолистните гори. Цветът на шапката й е променлив : шоколадов с виолетов оттенък, охренокафяв до бакърен. Шапката в средата е издута и ръбът й е подвит навътре. Пластинките слизат ниско по пънчето ; те са белезникави или кафявовиолетови. Пънчето е също белезникаво, а в

Russula citrine юни — октомври Расте в широколистните и иглолистните гори и храсталаците. Шапката е жълтолимонена, откъдето и гъбата носи името си. Пластин­ките са белезникави, а пънчето бяло. Както повечето гълъбки, не е качествена гъба, защото е ронлива, суха и безмесеста. Отровният й двойник е лимоненожълтата мухоморка (Ama­nita citrina). Двете гъби се различават по това,

Russula alutaceae юни — октомври Расте в широколистните и иглолистните гори покрай храсталаците. Шапката е розовочервена до вишневочервена. Ръбът й е нарязан. Ме­сото отначало е твърдо, а после става крехко и чупливо. Пластинките са от бледожълти до охреножълти и правилно подредени. Пънчето е най-често бяло и само в някои случаи бледорозово. Отровният й двойник е

Amanita phalloides юни — октомври Най-опасната, коварна и смъртно отровна гъба, която всеки сезон взема по някоя човешка жертва. Съдържа отровните вещества фалоидин и амани-тин. Даже спорите й са отровни. Расте в иглолистните и широколистните гори около поляните, просеките, на места, огрени от слънцето и с достатъчна влага, в близост с печурките — бялата горска

Russula aeruginea юни — октомври Расте предимно в широколистните гори и храсталаците. Шапката е неправилна, често вдлъбната или набръчкана. Цветът й е зеленожълт или мръсножълт, въобще променлив. Месото е бяло, сухо и рон-ливо. Пластинките са бели. Пънчето е също бяло и често закривено. При готвене най-често става кашеста, защото е ронлива, суха и кожеста. Отровният

Russula emetica юли — октомври Расте в боровите гори и горските поляни често поединично. Цветът на шапката е кървавочервен, много променлив. Срещат се по­тъмни и по-светли видове. Шапката отгоре е леплива и затова често е на­кичена с игли от бор или с треви. По края ръбът е набразден. Месото е бяло и крехко. Пластинките са

Russula nigricans юни — октомври Расте из широколистните и иглолистните гори групово. Намира се във всички наши планини. Шапката отначало е изпъкнала, а после хлътва. Ръбът й се подвива. Цветът й първоначално е бледожълт, а после преминава от сивокафяв до черен. Месото е синобяло, а като се разчупи, става виненочервено. Пластин­ките са дебели и при

Среща се в широколистните и иглолистните гори, и то сравнително рядко. Шапката отначало е полукълбеста, а след това става издута като възглав­ница и е космата. Цветът й е по-ярко или по-тъмножълт. Месото е също жълтеникаво и щом се разчупи, става по-слабо или по-тъмносиньо. Тръбичките при младите гъби са белезникави, а при възрастните стават жълтеникави. Пънчето