Според Аристотел цялата материя във Вселената се състои от четири основни елемента: земя, въздух, огън и вода. Върху тези елементи действат две сили: гравитацията, тенденцията на .земята и водата да потъват, и левитацията, тенденцията на въздуха и огъня да се издигат. Това разделение на съдържанието на Вселената на материя и сили се използва и днес.
Според Аристотел материята е непрекъсната, т. е. можем да делим един…
На границата на V и IV век в обществено-политическия и икономическия живот на Гърция настъпват промени, които дават силно отражение и върху изкуството. Признаците на тези промени се появяват още в края на V век. Робовладелството се засилва. Богатствата се концентрират в ръцете на малцинствената аристокрация за сметка на обедняването на народните маси. Недоволството от тежкия живот от страна на бедните се изразява в постоянни…
Тези пояснения може да бъдат продължени и по-нататък, тъй като те засягат конкретни взаимовръзки, водещи в безкрайността. Ние ги сведохме по същество към проста схема, тъй като искахме само да уточним смисъла на проследените от нас различия между философията, разглеждано от гледна точка на нейната природа и философията от гледна точке на положението й в човешкия свят. По този начин ние виждаме, че изразът “християнска…
Ако се разглеждат нещата от гледна точка на теоретическите основи на томизма, какво следва да се мисли за понятието “християнска философия”. Сега ще покажем какъв трябва да бъде за нас принципа на решението. Тази класическа разлика между сферата на спецификата и сферата на осъществяването,
или още в тези граници, в които ние се придържаме, между природата и фактическото положение,
казвам, че е необходимо да се различава природата…
Мирогледът на стоиците е проникнат от трояка тенденция. В противоположност на платоновско – аристотелевския дуализъм те търсят да обяснят света чрез едно начало като монисти. В противоположност на трансцедентните платонови идеи те учат за иманентна разумност и идеалност. На трето място, според тях всичко в света е дело на разума и последната основа на света трябва да бъде Абсолютен Разум. Така че всичко в света…
Под името „логика“, което изглежда, че пръв Зенон е въвел, стоиците разбират в широк смисъл всички изследвания върху вътрешните закономерности и външните изказвания на човешкото мислене, затова тя се разделя на два дяла – риторика и диалектика. Риториката има три дяла, засягащи подготвянето, правилното излагане и правилното изнасяне на речите с оглед на областта от знания, които засягат при всеки отделен случай.
Диалектиката също…
В 343 г. пр. Хр. Аристотел бил поканен от Филип за възпитанието на неговия 13-годишен син Александър. По свидетелство на Квинтилиан, знаменит наставник в ораторското изкуство, се казва, че Аристотел не бил приел върху себе си длъжността за възпитанието на Александър, ако той не беше уверен, че началото на науките в бъдеще, изложени по най-добрия и най-правилен начин, водят към съвършенство. Ритора Дион Хризостом в…
След смъртта на Аристотел / 322 г. пр. Хр./ започва третият период в развитието на античната философия, който трае до 529 г.сл. Хр., когато император Юстиниян закрил последните атински философски школи. Това е периодът, наречен от историка Дройзен-елинистичен, за разлика от по-раншния чисто гръцки и от по-късния византийски период.
Начало на елинистичния период полагат големите завоевания на Александър Македонски. Тогава Гърция загубва своята политическа…
Те са изложени главно в неговото съчинение „Политика“ и в„Никомаховата етика“.
Аристотел още в самото начало на „Политика“ подчертава, че човекът не може да живее отделен, сам, защото „по природа е обществено същество“ /zoon politikon/. Половите и кръвни връзки, езикът, вродените нравствени инстинкти, трудовите прояви-всичко го свързва с останалите хора. Той се нуждае от тях за успешна защита при опасност, за задоволяване своите телесни…
Възгледа на Аристотел за морала е изложен в две съчинения, две „Етики“: „Евдемова етика“, наречена така по името на Евдем-ученика на философа и „Никомаховата етика“, наречена според името на сина му Никомах. Първата се състои от седем книги /61 стр./. От някои тя се счита извлечение от втората, а други я считат оригинал, който по-късно
е разширен. „Никомаховата етика“ е в 56 книги /37…
Аристотел има широко разработено схващане за душата: той учи за душа у животните и дори за душа у растенията. Душата е основното жизнено начало, формата на организма и неговата ентелехия. Душата е присъща на самата материя, тъй като иначе не би имало откъде да се появи. Когато в едно животно или растение намираме душа и сме свидетели на нейните прояви, това не е нищо друго,…
Ако по този начин първата философия, метафизиката фактически се превръща по своя предмет на Богословие и получава името „Теология“, то останалите науки-и преди всичко физиката-имат за предмет видимия материален свят. Ако метафизиката ни говори за първо двигатели, физиката има да ни говори за реално съществуващите в света движения по-подробно. Под движение, древните разбираха всяка промяна в света. Затова Аристотел наброява четири вида движения:
а/Субстанциално, което се…
Разглежданите досега въпроси за причинността и причините, за общото и частното, за материята и формата /потенцията и актуалността/ завършват у Аристотел в една обща последна точка-Бог. Защото те всички са свързани с промени в света, а промените, както още древните правилно учеха, са една от формите на движението на света. Движението от действие към причина и от причина към действие дава безкрайна редица от причини…
В света наблюдаваме постоянни промени. Но всяка промяна предполага най-напред нещо, което се променя, получава нови качества и от друга страна предполагат самата нова форма, нови качества, които се получават. Ако няма постоянен субстрат, тогава новото не ще бъде
промяна, а съвсем различно ново нещо. Ако няма нови качества, тогава пък няма промяна, а става нещо неизменно. От друга страна всяка промяна не е…
Втория съществен въпрос на Аристотеловата метафизика е този за отношението между частното и общото. Ние видяхме, че според Платон реално съществуваха само идеите общото, докато единичните веществени предмети са само сянка и мираж. Според някои от
едностранчивите сократици като Антистен, обратно съществува реално само единичното, конкретното-съществуват отделни коне, отделни рози, отделни столове, но не съществува нищо общо-никаква обща конност, обща розност, столовност и прочие….
За Аристотел, както беше и за Платон, философията обхваща всички науки, тъй като дотогава те са съществували само в зачатъчно състояние, съвсем недиференцирани, необособени една от друга. Така че „философия“ означава тогава „наука“. Никой не е допринесъл повече от Аристотел за по-нататъшното обособяване и самостойно развитие на науките. Защото той очерта специфичния предмет и методите на научните отдели, като сам ги въоръжи с огромен фактически,…
Аристотел е баща-създател на логиката. Именно защото я смята /organon/-оръдие, способие, наръчник. За всяко научно занимание, той казва, че само предварителното и познаване може да бъде полезно, защото само след като е усвоена аналитиката, може да се премине към същинската философия, не обаче обратното-„след като е започнато философствуването, да се лутаме за елементарното“. Схващайки така значението и, Аристотел влага своя гений да я изучи и…
Философията на Платон е все още непълно примирение между хераклитизма и парменидизма на древната философия. Все още имаме преобладаване на елеатското учение за битието, макар че светът на материята и явленията не се отнася вече към небитието, както при Парменид. Гениалната синтеза на всички дотогавашни течения в едно хармонично творческо единство се извършва обаче едва от Аристотел.
Основното, което Аристотел прокарва в своята философия е реалното…
Метафизика І. Alpha-sophia – учение и наука за естественото влечение на човека към знанието. Преглед от Талес да Платон.
Метафизика ІІ. Alpha Elatton – кратко въведение сега се нарича „изследване на истината“.
Метафизика ІІІ. Beta – формулира 14 апарии, чиято задача е поставена пред „търсещата наука“.
Метафизика ІV. Gamma – определя метафизиката като наука за съществуването / съществуващото като съществуващо/. Също такa…