Растения

Leccinum aurantiacum ю л и—о к т о м в р и Расте под брезите, трепетликите и смесените гори, често заедно с брезо­вата манатарка. У нас се среща доста на Витоша, към Бистрица, в мест­ността „Шумака“ и във всички наши останали планини. Шапката е оранжевочервена. Месото е сивобяло, при разчупване изменя цвета си, като става […]

Расте под трепетликите, брезите и бука. У нас се среща на Витоша — местността „Старчески поляни“, Брезите и местността „Кикиш“, под Камен дял, а и на други наши планини. Шапката е правилна и прилича на полукълбо ; има сивокафяв до черен цвят. Месото е бяло, воднисто и при разчупване потъмнява. Тръбичките са бели. Пънчето е

Coprinus atramentarius май — септември Расте навсякъде, където има гниещи органически остатъци — тор, слама, листа и по бунищата. Шапката е звънчевидна, със сивосинкав цвят, към върха по-тъмна и с жилки към периферията, които правят повърхността й наръбена. Месото е тънко, отначало бяло, а по-късно става черно. При застарялата гъба ръбът се нацепва на ленти,

Hydnum repandum юли — октомври Расте във високопланинските гори на групи или редици. У нас се среща във Витоша, Рила, Стара планина, Пирин и др. Шапката е различно оцветена (бледожълта, жълтокеремидена), безформена и с издути места отгоре. Иглите под шапката стърчат като бодлите на тара­леж и са различно дълги. Пънчето е неправилно, по-светло и е

Tricholoma terreum юни — декември Расте из иглолистните гори в големи количества. У нас се намира в княжевската борова гора, долнолозенската борова гора и из всички наши планини. Шапката отначало е гуглеста, а после права. Цветът й е сивосинкав — миши цвят. Отгоре е покрита с бледи радиални кафяви линийки и е влакн- еста и

Amanita pantherina юни — септември Силно отровна гъба. Расте по покрайнините на горите и храсталаците. И тя, както всички мухоморки, израства от една торбичка, която се раз­пуква и от нея излиза гъбичката. Шапката отначало е кълбовидна, после из­правена и осеяна с малки белезникави парцалчета. Ръбът й на края е набраз­ден, а цветът променлив. В млада

Entoloma lividum юни — септември Стройна и красива гъба. Расте край храсталаците, плетищата и пътищата. У нас се среща почти навсякъде. В млада възраст шапката по средата е издута и ръбът й е подгъ­нат навътре, а при израстване той се обръща нагоре, така че пластин­ките се виждат, и оттам носи името си опака гъба. Цветът

Clitocybe nebularis май — юни и август — септември Расте пролет и есен във всички гори и поляни в доста големи количе­ства. У нас се среща по всички планини, покрити с гори: Витоша, Рила, Стара планина, Пирин, Родопите и др. Шапката е пепелява или тъмнопепелява, покрита с пепеляв мъх и на пи­пане е суха и

Polyporus squamosus май — декември Расте по здравите дървета и пъновете подобно на праханта. Среща се към Кокалянския манастир и горите около него, Стара планина — около хижа „Чавдар“, Средна гора и др. Шапката е бледожълта с кафяви люспици. Ръбът й е подгънат малко на­вътре. Месото е бяло с приятна миризма. Тръбичките са бледожълти. Пън­чето

Polyporus ovinus август — октомври Тази гъба расте в иглолистните и широколистните гори групово. У нас се среща на Витоша, в Стара планина — към хижа „Чавдар“, Етрополския балкан, Родопите, Пирин. Шапката е с неправилна форма — сводеста, вълнообразно нагъната или сплескана. Оцветена е различно — белезникава, сивожълта, светлокафява, изоб­що е с променлив цвят. Месото

Helvetia esculenta март — октомври Тази гъба расте в иглолистните гори, но повече на песъчливи почви и на опожарени места. Шапката е с неправилна форма и неправилно набръчкана повърхност като дипли, откъдето гъбата носи името си. Цветът е променлив — светлокафяв, тъмнокафяв, охренокафяв. Отвътре е куха и разделена на неправилни по форма и големина кухини

Boletus badius юни — октомври Расте в широколистните гори, но се среща и в боровите. Намираме я по всички наши планини. Шапката отначало е полукълбеста, а по-късно по средата става малко вдлъбната. Цветът й е кестеняв. Месото е бледожълто. Щом се разчупи, става синьо до синьозелено. Трьбичките са бледожълти, често пъти извити към основата. Пънчето

Boletus subtomentosus юли — октомври Расте във всички видове гори и по поляните поединично. У нас се среща из всички наши планини. Шапката е заоблена отгоре и е оцветена кафявожълто — по-тъмно или по-светло. Месото е бледожълто, като при разчупване не променя цвета си или леко посинява. Пънчето е извито, на цвят жълто и окрасено

Boletus bovinus юни — септември Расте в горите и по горските поляни групово и единично. У нас се среща доста на Витоша и из другите ни планини. Шапката е с неправилна форма и с охрен до кафяв цвят. Месото е ох-рено с по-тъмни пори. Тръбичките са разположени лъчисто от пънчето към периферията и слизат по

Clitocybe delebata май— октомври Расте единично и групово по горските поляни. Често пъти в близост с горската ароматична челядинка (Marasmius alliatus). Среща се над. с. Симеоново, с. Бистрица, в местността „Буда“, по поляните на Витоша, към Железница и из горските поляни на нашите планини. Шапката е белезникава, неправилна и вълнообразно накъдрена. Месото е тънко, нежно,

Hypholoma fasciculare май — октомври Расте по пъновете, по живите и разпадащите се иглолистни и широколи­стни дървета и около тях на големи кичури и оттам носи името си отровна пънчушка. Шапката отначало е като камбанка, а после разперена, със заострен връх. Цветът й е жълтокафяв, на върха по-тъмен. Месото е жълтозелено — серен цвят, и