Заложното право може да възникне или чрез договор или непосредствено по разпореждане на закона. В първия случайговорим за договорно, а във втория – за законно заложно право.
Заложното право, което възниква по непосредствено разпореждане на закона бе допустимо у нас в полза на банките по ЗБКД.
Заложното право се учредява чрез д/р. Страни по този д/р са залогодателят (длъжник или някое трето лице) и кредиторът – залогоприемател. Често той се нарича залогодържател. Това не е съвсем правилно, тъй като не винаги кр. държи заложената вещ. Всъщност съгласието трябва да се постигне между залогодателя и кредитора /залогоприемателя/.
За да бъде действителен д/рът, страните тр. да бъдат дееспособни.
Д/рът за залог е НЕФОРМАЛЕН. Изискването за форма по чл.156 ал.2 е за да може заложното право да бъде противопоставено на третите лица./ . Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя. Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането./ Залогът обаче е факт и без този документ. Но и без тази форма залогът ще е действителна сделка и ще може да се противопостави на трети лица когато обезпеченото вземане не надхвърля сумата определена в чл.133 ГПК. Договорът за залог е формален, когато има за предмет въздохоплавателно средство.
Залогът е РЕАЛЕН договор. Постигането на съгласие не е достатъчно за сключване на д/ра, а е необходимо заложената вещ да бъде предадена на кредитора или на друго лице – залогоприемател.
Съществуват различни начини за предаване на вещта:
– с преминаването й в държане на кредитора или трето лице (ефективно връчване);
– с поставянето й под общо владение – на залогодателя и на залогоприемателя, т.е. кредиторът да бъде поставен в състояние да упражни фактическата си власт на заложената вещ когато поиска това, напр. на кр. се предават ключовете от помещение, където се намират заложените вещи.
Предаването трябва да отнеме на залогодателя всяка фактическа власт над залаганата вещ и да създаде едно видимо за трети лица владелческо отношение вполза на кредитора. По друг начин стоят нещата, ако вещта не е вече в ръцете на залогодателя, а в ръцете на кредитора. Предаването на заложената вещ следователно функционира като средство за публичност на учреденото заложно право спрямо трети лица и по този начин ги закриля.
При особените залози заложното право възниква без предаване на вещта.
Този д/р е и ЕДНОСТРАНЕН, защото възникват задължения само за залогоприемателя. Залогодателят има само права – да иска връщане на заложената вещ и плодовете, които тя е дала след удовлетворяване на вземането. Той няма задължения.