Унищожаемият брак е недействителен брак защото унищожаемостта е вид недействителност. Значи първо трябва да го съпоставим с нищожния брак. За нищожен брак никъде в СК не се споменава, но по същата логика, както в ГП неосъщественият ФС води до нищожност, така и тук при липсата на които и да е конститутивен елемент бракът е нищожен. Обратно, унищожаемият брак е основен на изискванията на чл.96(1), т.2 СК – заплашване.
За причините за унищожаемост нищо няма да кажем, защото те са в отделен въпрос от конспекта (24 въпрос). Продължаваме с характеристиката на унищожаемият брак, като го съпоставим с унищожаемите сделки. Общото е, че и унищожаемият брак поражда действие, както и унищожаемите сделки. Брак между майка и син поражда действие, въпреки че е унищожаем. Тук е налице една възможност да бъде прекратено действието на унищожаемия брак по съдебен ред. До този момент всички трябва да зачитат наличният брак като действителен.
Искът, с който се търси унищожаемост на брака е конститутивен, защото с него се търси една правна промяна на съществуващо положение. А правото да се иска унищожаемост на брака е преобразуващо субективно право. В ГП има една възможност и с възражение да се иска унищожаомост на сделката, но по отношение на брака това е недопустимо.
Процесуалната легитимация в СП също е стеснена. Тя се разглежда в следващия въпрос.
Основната разлика е свързана с последиците от унищожаването. В ГП действието на съдебното решение е ретроактивно. Докато с унищожаемостта бракът се прекратява занапред. Значимостта му през целия изтекъл период се запазва. Значи децата, които са родени, са родени по време на брак. За тях действа презумпцията за бащинство. Имуществото също е по съответния режим.
Заради това, че действието на унищожаването на брака е занапред, се налага едно сравнение с развода. При развод също е налице съдебно прекратяване на брака занапред. Различно е обаче основанието. При унищожаването на брака бракът се прекратява по причини, които са били налице още при сключването му. Обратно, при развода основанията са възникнали след сключването на брака.
Но има сходство в правните последици на развода и унищожаването на брака, ето защо съгласно чл.98(1) СК „Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаването на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода“. При развода голямо значение за последиците има въпросът за вината. Поставя се въпросът как при унищожаването на брака да приложим тези правила. Какво да замести вината? Не винаги бихме могли да работим с вината. Затова законът казва, че значението на вината се замества с термина „недобросъвестност“. Критерият за добросъвестност и недобросъвестност е знанието или незнанието. Този, който е знаел че има пречка, е недобросъвестен. Само в чл.62 ЗЗД добросъвестно значи грижливо.
Когато говорим за добросъвестност при сключването на брака не може да подминем запретените. Едва ли запретеният би могъл да знае за наличието на пречка, така че той е добросъвестен. В другите случаи ще е налице недобросъвестност и на двамата