Обща характеристика на несъстоятелността – понятие, разграничение между несъстоятелност и неплатежоспособност, маса на несъстоятелността – обхват и управление. Органи на несъстаятелност – съд, синдик, събрание на кредиторите
1. Идеята за несъстоятелността възниква в Италия. Във феодална Франция се създава първата кодификация на материята през ХVІІ в. В по нови времена първата съвременна кодификация е във френския Code Commerce – несъстоятелността, регламентирана там отдавна вече не съществува. В България първият режим исторически се създава със създаването на стария ТЗ и съществува в периода на неговото действие от 1989-1951 г. В по-нови времена с Указ 56 от 1989 г. се създава уредба на несъстоятелността, която е много несъвършена и просъществува до 1994, когато е приета част V на ТЗ “Несъстоятелност”. От тогава до сега режимът е в тази част V, като е претърпял 2 много сериозни изменения – уредбата не е съвършена, а и практиката е противоречива. В момента уредбата на несъстоятелността е уредена в чл. 607-760 ТЗ.
2. Терминът “несъстоятелност” има няколко значения:
2.1. Правен институт съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията в случай, че търговец не може да плаща търговските си и някои други задължения. Този институт съдържа норми както на материалното така и на процесуалното право (като преобладава процесуалната материя).
2.2. Състояние, при което търговецът е загубил търговското си качество, търговската дейност е прекратена и той не може да се разпорежда с търговското си предприятие.
2.3. Производство – динамичен фактически състав. Това е фактически състав, при който съществува поредица от юридически факти като последица на всеки предходен юридически факт са тези след него, т.е. всеки предхождащ юридически факт поражда следващия . Като производство несъстоятелността има следните особености:
1) Тя е съдебно производство – производство, в което съдът има много важно място.
2) Производство на универсално принудително изпълнение, насочено към съразмерно удовлетворяване на кредиторите на търговеца, които е неплатежоспособен или свръхзадължен. Щом става дума за принудително изпълнение, явно имаме изпълнително производство. Съдебните производства най-общо биват 3 вида: 1) искови производства (решава се правен спор), 2) изпълнителни производства и 3) обезпечителни производства (свързано с гарантиране на права). Несъстоятелността е изпълнително производство, но в неговите рамки има искови производства, квазиискови производства, обезпечителни производства и охранителни производства (при които съдът оказва съдействие, а не решава правен спор). Независимо, че
несъстоятелността е изпълнително производство, тя е и двустранно спорно производство. Несъстоятелността е способ за универсално принудително изпълнение, защото кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника. Съдебно производство, тъй като в него участва съд. То е производство насочено към търговци и по това нашето право прилича на френското (най-несъвършено спрямо немското и англо-американското, където е насочено не само срещу търговци).
3. Разграничение между несъстоятелността и индивидуалното принудително изпълнение по ГПК:
Трябва да се прави разлика между обикновеното принудително изпълнение уредено от нормите на гражданското съдопроизводство и несъстоятелността.
Принудителното изпълнение в гражданското съдопроизводство започва по искане на кредитора и се движи само по негова инициатива. Несъстоятелността се образува по инициатива на кредитор, но може и да започне по искане на самия длъжник, в някои случаи и служебно от съда:
Образуването на производството по ГПК изисква особен акт, т.е. Обикновено принудителното изпълнение започва винаги на основание изпълнителен лист, издаден от съдебно осъдително решение, при несъстоятелността не е нужно вземанията на кредиторите да са облечени в изпълнителни листове, тъй като там всички вземания са изискуеми с обявяване на несъстоятелността.
Фазите, през които преминава несъстоятелността, са чувствително различни от фазите на принудителното изпълнение по гражданското съдопроизводство.
Индивидуалното принудително изпълнение по ГПК е насочено към удовлетворяване на 1 кредитор (не винаги е така). Несъстоятелността е производство насочено към удовлетворяване на всички кредитори със съразмерно и справедливо разпределение на имуществото на длъжника.
4. Несъстоятелността може да се сравни и с ликвидацията, защото и при двете се прекратява търговското качество и се разпределя имуществото на длъжника:
4.1. Ликвидацията е доброволно производство за разлика от несъстоятелността.
4.2. При ликвидацията няма спор.
4.3. Тя е производство, което се провежда в интерес на съдружниците/акционерите, а несъстоятелността в интерес на кредиторите.
4.4. Ликвидация се извършва само, когато има достатъчно средства за погасяване на всички задължения на търговеца, а несъстоятелността, когато търговеца е неплатежоспособен или свръхзадължен.
Целта на производството по несъстоятелност според ТЗ е да се осигури справедливо удовлетворение на кредиторите, което може да се постигне по два начина: или чрез осребряване на длъжниковото имущество и разпределение на получените суми между кредиторите или чрез приемане и изпълнение на план за оздравяване на предприятието на длъжника или погасяване на задълженията към кредиторите от доходите от стопанска дейност. Ако се сумират посочените признаци, несъстоятелността може да бъде определена като съдебно производство по обявяване на един търговец за неплатежоспособност, съответно за несъстоятелен понеже не е в състояние да изплати паричните си задължения, произтичащи от търговска сделка.
Несъстоятелността може да се разглежда в два аспекта: като процес, който се развива във времето, и като правно състояние на физическо или юридическо лице, което се установява при определени предпоставки. Това състояние е правна последица от откриването срещу лицето на производство на несъстоятелност. Докато трае производството лицето е в правно положение на несъстоятелност. Ограничени са неговите възможности за участие в стопанския живот и за използване и разпореждане с имуществото си. Разглеждайки несъстоятелността като процес, всъщност се изяснява и несъстоятелността като правно състояние, и то през целия период на развитие.
Несъстоятелността може да се определи така: съдебно производство на универсално принудително изпълнение за едновременно и съразмерно удовлетворение на кредиторите на длъжника, който не е в състояние да изплаща своите парични задължения. От това определение на несъстоятелността могат да се извлекат следните нейни черти:
Несъстоятелността е способ на универсално принудително изпълнение: кредиторите действат колективно, а не по пътя на индивидуалното преследване на длъжника. С това се спестяват разноски по процеса и време. Производството се разглежда от съда по несъстоятелността. В несъстоятелност по българското право може да бъде само лице, което има качеството търговец. То може да бъде физическо лице – едноличен търговец или юридическо лице – търговско дружество или кооперация. Няма значение каква е националността на търговеца. За да се обяви едно лице за несъстоятелно то трябва да се установи, че е неплатежоспособно. А то е неплатежоспособно, ако не е в състояние да изплати изискуемите и безспорни задължения по търговската сделка. За неплатежоспособен се смята само този длъжник, който е спрял плащанията поради обективна невъзможност. Самото задължение трябва да има паричен характер. Освен това то трябва да произтича от търговска сделка. Състоянието на неплатежоспособност трябва да се установи пред съда, който обявява длъжника за неплатежоспособен.
Несъстоятелността е съдебно производство, т.е. процедура, която се провежда при непосредствено участие и контрол на съда. Тя е изпълнителен процес и правните норми, които я уреждат, спадат към материалните правни норми, които уреждат отношенията между длъжника и неговите кредитори, между длъжника и трети лица, последиците на обявената несъстоятелност. Несъстоятелността си остава обаче еднороден процес, особено принудително изпълнение. Неговите норми са от публичен ред: не могат да бъдат дерогирани от страните.
5. Несъстоятелността като производство има 2 големи фази: 1) откриване на производството по несъстоятелност и 2) същинско производство по несъстоятелност.
Несъстоятелността е универсално принудително изпълнение под ръководството и надзора на съда с цел да се осигури справедливо колективно удовлетворение на кредиторите чрез осребряване на длъжниковото имущество или чрез предприемане и изпълнение на план за оздравяване на длъжниковото предприятие.
Обикновено несъстоятелността като състояние на длъжника се свърза с отрицателна оценка за нормалния му облик и поведение и за професионалните и организационните му качества като търговец. Несъстоятелността може да бъде резултат от лоши икономически и организационни условия, на недостатъчно търговски знания и опит. В тези случаи на откриване на производство по несъстоятелност има определени предимства и може да бъде в интерес на длъжника, кредиторите, работници от предприятието на длъжника и на цялото стопанство.
Чрез производството всеки кредитор се обединява в едно съдебно производство за колективно удовлетворяване производството като правно уредено осигурява прозрачност за имуществото на длъжника и за вземанията на кредитора, дава се гласност, отношенията не се затварят само между длъжника и кредитора. Несъстоятелността не се установява само с оглед на интересите на длъжниците и кредиторите. Тя обслужва обществените интереси. Това са интересите на пазара, който се нуждае от спокойствие, за да се развива нормално. Има се предвид целия пазар – трудов, токов, паричен, валутен, инвестиционен и т.н. Несъстоятелността трябва да помогне на длъжника да се разплати с кредиторите си и да продължи своята стопанска дейност.
Ръководейки се от интересите, посочени в чл. 607 ТЗ, целта на производството по несъстоятелността се определя по следния начин: “за оздравяване на предприятието на длъжника”. А ал. 2 продължава: “в производството по несъстоятелност се вземат в предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници”.
Съществуват няколко причини едно лице да изпадне в несъстоятелност, извън случаите на престъпна дейност, която води до несъстоятелност.
Честа причина е липсата у търговците на необходимите икономически познания за пазара, за цените, за платежоспособното търсене и други. Към тези причини може да се отнесе недостатъчната лична квалификация на длъжника в бранша, в който извършва своята дейност.
Другата група от причини за несъстоятелност е малкия собствен капитал на длъжника. Всяка стопанска дейност е рискова. При незначителен капитал длъжника има ограничени възможности да балансира на пазара и да устоява на неговите колебания. Някои, макар и временни пазарни вълнения могат да нарушат неговото финансово равновесие и той да се окаже пред несъстоятелност.
Една от причините, която води до несъстоятелност, е високата себестойност на продукцията или услугите, когато в тях значително място заемат работната заплата, суровините, които са вносни и са подложени на чести конюнктурни колебания и др. От особена важност са конюнктурните влияния, които могат да са от вътрешен международен характер. Такива влияния могат да се дължат на различни временни явления и извънредни събития като например природни действия, военни конфликти, социални напрежения, кризи, установяване на различни ограничения като ембарго, бойкот и др. много случаи на несъстоятелност се дължат на погрешно финансиране, неправилно изчисление на необходимите инвестиции, необходима работна сила и др.