Търговски залог – договор за предоставяне от едно лице, наричано залогодател, на движима вещ, от стойността на която кредиторът в случай на неизпълнение на договора има право да удовлетвори вземането си преди другите кредитори на същия длъжник /чл. 149 и 156 ЗЗД/. Съгласието трябва да бъде постигнато между залогодателя и кредитора, въпреки че залогодател и залогоприемател могат да бъдат и трети лица. Като залогодател, предоставящ движима вещ в залог, може да действа както длъжникът по договора, така и трето лице, с което длъжникът има особено споразумение за предоставяне на вещта в залог. Но във всички случаи залогодателят трябва да притежава необходимите правомощия да се разпорежда със залаганата вещ, т.е. да бъде неин собственик. Договорът за залог се сключва в повечето случаи не като отделен договор, а чрез включване в договор на съответна уговорка за задължението, чието изпълнение обезпечава залогът. Особености в ТП – в ГП договорът за залог е действителен, само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице /чл. 156, ал. 1 ЗЗД/. В ТП договорът за залог е също така реален договор. За сключването му по начало не е достатъчно постигането на съгласие между страните. Едва с предаването на заложената вещ се завършва фактическият състав на сключването на договора за търговския залог, който обезпечава права, породени от ТС. Такъв договор се смята за сключен: а/ при залог на движима вещ или на ценна книга на приносител – с предаването и на кредитора или за негова сметка на друго лице; б/ при залог на ценна книга на заповед – чрез джиро за обезпечение и предаването и на кредитора /чл. 310, ал. 1 ТЗ/. Но ТЗ допуска в случаи и по ред, определени в закон, залогодателят да запази в свое държане заложената вещ /чл. 312/. Предаването на заложената вещ и на залогоприемателя в много случаи в областта на търговията създава значителни затруднения или е невъзможно. Предвидено е, че при преобразуване на залогодателя чрез разделяне, чрез отделяне и чрез промяна на правната форма залогът на търговско предприятие следва търговските предприятия на новоучредените дружества. При преобразуване на залогодателя чрез вливане, сливане, разделяне чрез придобиване, отделяне чрез придобиване и чрез прехвърляне на имуществото върху едноличния собственик залогът на търговско предприятие преминава само върху съвкупността, която е принадлежала на залогодателя. В 6 мес. срок на отделното управление заложният кредитор може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено в едномесечен срок, кредиторът може да продаде съвкупността, принадлежала на залогодателя, ако търговско предприятие по реда на З за особените залози. С изтичането на 6 мес. срок на отделното управление залогът се погасява. Едновременно с вписването на преобразуването съдът по седалището вписва и преминаването на залога на търговското предприятие върху съответния правоприемник /чл. 21, ал. 4, 5 и 6 от З за особените залози/. Гр. законодателство допуска само залог, учреден с договор. За разлика от него в ТП е предвиден и законен залог. Право на залог по закон имат кредиторите в случаите определени в ТЗ /чл. 310, ал. 2/. Такова са: а/ правото на комисионера на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителя му е предал /чл. 357/; б/ чл. 361, ал. 2 – спедиторът се ползува по закон с право на залог върху товарите, които е получил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал; в/ правото на превозвача на залог върху товара за вземанията по договора; това право се упражнява от последния превозвач; то съществува докато се погасят правата на всички превозвачи /чл. 375/; г/ правото на влогоприемателя в публичен склад на залог върху вложената стока за обезпечаване на вземанията му /чл. 583/. В ГП, макар и с диспозитивна норма е прогласена недопустимост за залогоприемателя да си служи със заложената вещ /чл. 157, ал. 2 от ЗЗД/. Напротив, ТП излиза от възможността с договора за залог да се предвиди право на кредитора да събира плодовете, когато заложената вещ дава такива. Стойността на събраните плодове се прихваща със задължението /чл. 314/. В ГП залог, който обезпечава вземане по-голямо от 5000 лв., не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ е достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането /чл. 156, ал. 2 ЗЗД/. За търговския залог са достатъчни устното съгласие и предаването на залогоприемателя на движима вещ или на ценна книга на приносител. При залог на ценна книга на заповед се изискват джиро за обезпечение и предаването и на кредитора. Сключването на договора за търговски залог в писмена форма с достоверна дата е предпоставка за улеснения при удовлетворяване на заложния кредитор. Кредиторите, за които ТЗ предвижда право на залог по закон, включително комисионерът, спедиторът, превозвачът и влогоприемателят в публичен склад, могат сами да продадат вещите, обременени със залог, щом те имат пазарна или борсова цена. Тяхно задължение е да уведомят незабавно другата страна и да и предадат остатъка от получената цена /чл. 311/. Когато длъжникът не изпълни обезпечения със залог договор, кредиторът има право да удовлетвори вземането си предпочтително от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение /чл. 159 ЗЗД/. За да достигне до принудителното изпълнение, той следва да предяви иск и да получи от съда изпълнителен лист. Предпочитането е пред другите кредитори на залогодателя. В З за особените залози е изрично предвидено, че когато обезпечението със залог по този закон задължение не е изпълнено, заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество. Кредиторът е длъжен да заяви за вписване в регистъра за особените залози, че пристъпва към изпълнение, и да извести залогодателя за започване на изпълнението. Пристъпилият към изпълнение кредитор има право да вземе мерки за запазване на заложеното имущество и да го предаде. Продажбата на заложената вещ трябва да се извърши целесъобразно и да не причинява вреда на длъжника. Кредиторът следва да действа като добър търговец. Ако сумата, получена от продажбата на заложената вещ, се окаже недостатъчна за покриване на вземането на кредитора, той има право да се удовлетвори за недостигащата сума от останалото имущество на длъжника. Но спрямо това имущество заложният кредитор не се ползва с привилегия пред другите кредитори на длъжника. В ТП е допустимо кредиторът сам да продаде заложена вещ, която подлежи на бърза развала и има пазарна или борсова цена. Негово задължение е да вложи получената от продажбата сума в банка за свое удовлетворение, както и да уведоми веднага залогодателя за продажбата /чл. 158 ЗЗД/. С прехвърляне на обезпеченото вземане търговският залог се смята прехвърлен, ако бъде предаден неговият предмет. Изключение представлява случаят, когато прехвърлящият се е съгласил да го държи като друго лице за сметка на кредитора /чл. 310, ал. 3/.