1. Искът е процесуално действие, чрез което едно лице, наречено ищец,
поставя началото па конкретно исково дело, като иска от съда да призове ответника на съд, да разгледа формулирания и исковата молба правен спор и да го разреши със сила на пресъдено нещо.
2. Елементи:
а) искът като процесуално действие е Юф на ПсП. Условията за валидност, съдържанието и последиците се уреждат от процесуалния закон. Иск и искова молба са синоними. Условие за валидност на иска е писмената форма.
б) искът е едностранно процесуално действие – изявление на ищеца, отправено до съда, а не до ответника.
в) искът има двояк характер:
Първо – волеизявление, насочено към определени правни последици. Като волеизявление искът може да бъде допустим (валиден) или недопустим (невалиден). По допустимостта па иска съдът се произнася с определение.
Вто|х>- Изявление за знание (твърдение) на ищеца за действителното правно положение според него. Това изявление може да бъде вярно и тогава искът е основателен. Когато изявлението е невярно, искът е неоснователен. По основателността на иска съдът се произнася с решение.
Всеки иск е едновременно твърдение и волеизявление и затова подлежи на двояка преценка – от гледна точка на допустимост и основателност.
3. Значение – искът е най-важното процесуално действие на страна в процеса:
– поставя началото на исковия процес, като поражда ПсПО;
– посочва спорния предмет и страните;
– определя вида на търсената защита;
– предопределя защитата, която може да иска ответникът;
– поддържа живота (висящността) на процеса – при оттегляне или отказ от иска процесът се прекратява;
– предопределя предмета на съдебното решение. II. Право на иск (ПИ)
Понятието ПИ е дискусионно. Има различни обяснения – материално-иравнн или процесуалноправни. Доминиращи са процесуалните обяснения, между които също има различия.
Според Сталев ПИ е конкретно право на определени лица (надлежни страни) да възбудят чрез иск производство за разрешаване на конкретен граждаископравен спор със СПН. С други думи, ПИ е право на правораздаване по конкретно гражданско дело. Когато то е подведомствено на съдилищата, ПИ е право на правосъдие по конкретен гражданскоправен спор.
Макар и да не предпоставя основателност на иска, ПИ е свързано с конкретното МатП, засегнато от правен спор и нуждаещо се от защита. ПИ е:
а) субективно публично прано;
б) потестативио право;
в) (пред)процесуално право;
г) право да се задължи съдът да разгледа и разреши конкретен гражданскоправен спор със СПН;
д) ПИ се погасява със СПН;
е) ПИ с динамично и сложно по съдържание право, което не се изчерпва с едно единично действие. То е право на искова защита и не се погасяла с подаването на исковата молба и образуването на производството, а се превъплащава и последователно сменящи се права, насочени към развитието на процеса. В края на исковия процес ПИ се превръща и право да се иска от съда решение по спора, което да отговаря на данните по делото. Гаранция за това право са обжалването и отмяната по чл. 231 ГПК.
Възникването и съществуването на ПИ зависи от определени условия – процесуални предпоставки. Когато тези предпоставки са налице – искът е допустим и ПИ съществува. Ако пекът с недопустим – ПП не е налице.