Най-хубавата характеристика за личността на Платон ни дават неговите съчинения, които благодарение на дълговременното им използване и умножение, преписвани в Академията, са достигнали до нас в своята пълнота. Те представляват високо-художествени произведения. Всички, освен „Апология на Сократ”, са написани под форма на драматичен разговор между две или повече лица, затова и носят името „диалози”. Те са научни произведения в обикновения смисъл на думата. Макар в тях героите да са исторически лица-най-често главен герой е Сократ-макар че те застъпват учение, близко до историческото, все пак всичко е дадено свободно, обработено, идеализирано и типизирано със средствата на литературата. Тук дори свободно се преплитат митологични сказания, легенди, народни мъдрости и прочие, но от друга страна тяхната идейна пълнота е такава, че синтезират цялата философска дотогавашна мисъл. И ето в своите съчинения Платон се разкрива пред нас изключително предан на своето жизнено дело-философията. В нея той проявява неповторима идейна дълбочина и строга последователност, диалектическа аналитичност, целеустременост и морална висота. От Платон са достигнали до нас
всичко 35 съчинения. Няма основание да се допуска, че някое негово съчинение е загубено. Напротив, положително е установено, че му се приписват доста съчинения, които в някои случаи не му принадлежат. Затова, като се започне от Шлаейрмахер, който в това отношение прави епоха със своите изследвания, много се е разисквало, кое точно принадлежи на Платон и кое не: въпроса за автентичността на съчиненията му. Много е разисквано и върху реда на съчиненията му при тяхното написване, тъй като това е свързано с идейното развитие на самия философ Платон. Въпреки единството и целостта на неговото основно учение той е човек, който непрекъснато се учи от живота и от другите, затова процеса на неговото развитие е особено важен. В резултат на изследвания върху съдържанието, стила и езиковия материал на отделните диалози, в края на краищата те се подреждат в три главни групи:
1.Към първата група на така наречените сократически, по-ранни диалози спадат: „Йон”, който е първо произведение на Платон и представлява разискване на Сократ с рапсода Йон върху значението, качествата и отговорността на рапсодите: „Апология на Сократ” и „Критон”-които са посветени на защитата на Сократ срещу неговите обвинители и съдии: „Лахес”, „Хармид” и „Ефтифрон”, които са предназначени да уточнят в духа на Сократ основните добродетели-„Лахес” се занимава с храбростта, „Хармид”-с благоразумието или въздържанието, а „Ефтифрон”-с благочестието и истинската набожност. Остра полемика срещу софистите представляват други три диалога от тази група: „Протагор”, в който се разглежда гносеологическото им учение. „Хипий млади”, в който се изтъква значението на съзнателността при постъпките и „Горгий”, в който най-дълбоко е разгледано моралното учение на софистите, особено поддържания от някои измежду тях морал на силната, брутална и тиранична личност. Все към същата група спадат, но са написани по-късно: „Менексен”, който е фактически разискване за заслугата на достойно падналите за родината, „Менон”-продължение на разискванията от по-ранните диалози върху изучаемостта на добродетелта, „Евтимед”-една остра полемика срещу Антистен и неговата школа и „Кратил”, който е посветен на въпроса за същността, произхода и значението на езика. Последното съчинение на тази група е „Клитофон”.
2.Вторият период обхваща най-големите и истински зрели, дълбоки по своето съдържание философски съчинения.
а/ „Федон”-излага последните дни от живота на Сократ. Разглежда въпроса за безсмъртието на човешката душа.
б/ „Федър”-разглежда въпроса за красотата. Тук се намира прочутото сравнение на човешката душа като впрегната колесница с два коня-единия лети нагоре, а другия тегне надолу.
в/ „Симпозион”/symposion/ или „Пир”-разглежда въпроса за любовта. Основните си убеждения Платон е вложил в устата на жената Диотима.
г/ „Държава”-разглежда въпроса за същността, устройството, управлението и значението на държавата.
Все към този период се отнасят и по-малките диалози:
а/ „Парменид”-в него се излага в начална форма учението за идеите, до голяма степен характеризирани като подобни на единното непроизлязло, неунищожимо и пребъдващо в покой битие на Парменид /Елеатите/;
б/ „Софист”-тук в противоположност на софисткото учение, което отчиташе всичко изменчиво и относително, Платон излага обстойно своето учение за идеите, като вечно, неизменно битие.
в/ „Политика”-излага какви трябва да бъдат качествата на политическия мъж, на държавата.
3.Към третия вече старчески период в дейността на Платон спадат диалозите:
а/ „Теетет”-разглежда учението за познанието, като най-напред критикува софистическата гносеология.
б/ „Тимей”-тук са изложени естествено-научните възгледи на Платон и до голяма степен и учението му за религията.
в/ „Филеб”-разглежда проблема за крайната цел на живота: дали е насладата или получаването на познания. Отговаря, че истински щастлив е живота, в който се постигат и двете: насладата и знанието.
г/ Най-обемното съчинение, но и най-малко съгласувано вътрешно е „Закони”. То е било издадено едва след смъртта на Платон. Разглежда въпроса за произхода, качествата и значението на законите. Също разглежда въпроса за държавната форма и за възпитанието, което трябва да получават гражданите.
Без да изброяваме всички негови съчинения, преписвани на Платон, заслужава да споменем и за неговите писма, които са достигнали до нас. Те са на брой всичко тринадесет. Повечето от тях са били оспорвани, но от мнозина изследователи се приемат за автентични.