Тези спорове са по искове по чл.344 ал.1т1,2,3/КТ ,а имено искове за признаване на незаконно уволнение и неговата отмяна за възстановяване на предишна работа на незаконно уволнения работник или служител и за обезщетение за времето през което работ ника или служителя е останал без работа поради уволнението както и искове по споро ве за парични вземания по трудовото правоотношение.
Бързото производство може да се провежда само по искане на ищеца когато пред цени това за подходящо.То се прилага само за първоистанционото и вазивното произ водство , а не и за касационото.Бързото производство по правило е не приложимо при присъединяване на исковете.От подведомствеността на съдилищата спорове те относ но освобождаването на някои категории служители са изключени.Само споровете за прекратяването на трудовото правоотношение са изключение от подведомствеността на съдилищата.В общата подведомственост на съдилищата са споровете на някои кате гории служители като например дължими обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение, право на трудово възнаграждение, право на отпуски.
Кръгът на категории служители , чиито спрове относно освобождаването – прекратя ването на трудовото правоотношение са изключени от подведомствеността на съдили щата са изчерпателно посочени в чл.360ал.2/КТ ,а именно изборни служители в органи те на изпълнение влизат , избор на служещи в обществото организации, политически партии и движение, служители по чл.28/ЗНдм. изборн служители в органите на изпъл нителната власт са министър председателя, зам.министър председателите, министри, ръководители на агенции и институти които се избират от НС, кметове,зам. кметове.
Съображения на законодателя за тяхното изключване от подведомсвеността на съди лищата са в особеност на избора като основание за възникване на изборно трудово пра воотношение мандата които получава от избирателите в характера на причината за ос вобождаване, които най- често са свързани с доверието на избирателното тяло , което има елемент на политическа цялост .Тези особености правят неподходяща намесата на съда в тези спорове.
Изборните служители в обществените организации , политически партии и движения са платените ръководни служители в тях.Втехните трудови правоотношения елемент на политическото доверие за осъществяване на целите и задачите на съответната обществена и политическа организация съпровождат трудовото правоотношение.За това споровете за тяхното освобождаване не е целесъобразно да бъдат подлагани на съдебен контрол.Разпоредбата на чл.360ал.2т.2/КТ във връзка с прилагането на чл.28 ал.2/ЗААдм. е твърде неопределено , защото разпоредбата на чл.28ал.2 гласи: -” в по литическия кабинет се включват началника на кабинета , парламентарния секретари ат и началника на звеното за връзки с обществеността , а в политическия кабинет на министрите и зам. министрите”
От сравнителния анализ на чл.28/ЗА ал.2, чл.27 ал.1 /ЗА съгласно които:”министър председателя, зам. министър председателя и министрите образуват на свое пряко подчинение политическия кабинет „може да се направи извода ,че служителите по чл.28ал.2/ЗА са от една страна в политическия кабинет на мин. председателя и зам. министър председателя включва началото на кабинета, парламентарния секретар, на чалника на връзки с общесвеността.От друга страна в политическия кабинет на мини стрите са включени зам. министрите,началниците на кабинета на министрите , парла ментарните секретари и началниците на звената за връзки с обществеността в мини стерствата. Споровете на посочените категории служители да не са подведомсвени на съдилищата която изпълняват и от политическите доверие, при подбора им и при пред ценката на тяхната служебна дейност и качества,като следва по начало общите прави ла на чл.80,81 от ГПК за родовата и местнта подсъдност на гражданските спрове разпоредбата на чл.361 , 362/КТ въвеждат и някои особености които засягат само местната подсъдност.Те са обуславени да улесняват страните при определяне на местен компетентен съд.Въведените отклонения са две:
от една страна местната подсъдност на трудовите спорове с чуждестранни работ ни ци или служители това са трудови спорове . Работниците и служителите чужди гражда ни и работодатели чуждестранни лица или смесени с българско и чуждест рано участи без да определя техния дял на участие,които имат седалище в Бълга рия и когато рабо тата се извършва в България.В тези случаи месттната подсъд ност на трудовите споро ве може да се уговаря между страните, ако те не опреде лят компетентния местния съд тогава е българският съд според седалището на ра ботодателя.
от друга страна местната подсъдност на трудовия спор между български работн ик или служител и български граждани работещи в чужбина и български работо датели в чужбина. Работника или служителя и работодателя трябва да са със бъл гарско гражданство,когато работник или служител е ищец трудовият спор е мест но подсъден на надлежния съд в софия т.е. според цената на иска и правилата на родовата подсъдност ,когато работник или служител е ответник – спора е местно подсъден на надлежен съд по неговото местогителство в България.
Правната уредба за предявяване на искове по трудовия стаж се съдържа в чл.358/КТ. Уредбата на давността за предявяване на исковете по трудовия стаж по чл.358/КТ е специално спрямо общата гражданска правна уредба предвидена в чл.110-120/ЗЗД и установява по отношение на нея особености които се проявяват в 3 насоки:-давноста по чл.358/КТ е по кратка от давността по гражданските вземан ия поЗЗД.Това е нап равено с оглед страните по трудовия спор да се стимулират по бър зо да урежда взе манията и правата си по трудовото правоотношение; Срокове за предя вяване на ис кове пред съдилищата свързани с трудовото правоотношние на работник или служи тел са различни.В едномесечен срок се погасяват:
1.искове на работодателите за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя;
2.искове на работник или служител за отмяна на заповедите на работодателя за нало жено дисциплинарно наказание – забележка;
В двумесечен срок се погасяват:
1.искове за отмяна на заповеди на работодателя за налагане на дисциплинарното на казание – предупреждение за уволнение;
2.искове за отмяна заповедите на работодателя за едностранно изменение на мястото и характера на работата на работник или служителя;
3.искове за прекратяване на трудово правоотношение;
Съображениятаа на законодателя за въвеждането на двумесечния давностен срок за предявяване на посочените три вида искове са обословени от обстоятелството работник или служител и работодател да уреждат по бързо правата и задълженията си по правоотноението.
В тримесечен срок се погасяват: – всички останали трудови спорове извън посочените в чл.358ал.1 т.1,2/КТ.Такива спорове могат да бъдат :
1.относно вземания за трудово възнаграждение;
2.обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение;;
3.други права по кодекса на труда;
Това е общата давност за погасяване на исковете по трудовите спорове.Давносните сро кове за предявяване по трудовите спорове започват да текът , както следва:
за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и харак тера на работата , срока започва да тече от деня в , които на работника или служителя е била връчена съответната заповед или с препоръчано писмо, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение срока започва да тече от деня на прекратяването на правоотношението;
за други искове давностни срокове започват да текат деня в които правоотношение то предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемата се смята настъпила в деня в които по вземането е трябвало да се извърши вземане на изискуемото по надлежния ред (в работен ден).
Давносните срокове по трудовия стаж не се смятат за пропуснати , ако в рамките на срока ищеца е подал искова молба до некомпетентен орган. В такива случаи некомпе тентния орган до които неправилно е била отправена молбата е длъжен да я препрати служебно до съда , но този орган да не я препрати, давносния срок не е пропуснат.Ище ца трябва да докаже, че исковата молба първоначално е била неправилно адресирана до компетентния орган.Производството по трудови дела е безплатно за работника или служителя, не само когато са ищтци, но и когато участват като ответници по производ ството по трудови дела.
Безплатността се изразява в освобождаването на работника или служителя от всички данъчни такси и разноски за съдебното производство т.е. такси върху цената на иска , разноски за свидетели вещи лица и т.н. В случаите, когато искйт на работника или слу жителя бъде уважен разноските са за сметка на работодателя ответник за сметка на ра ботодателя са и разноските когато предявеният от него иск срещу работника или слу жителя бъде неуважен или отхвърлен , когато искът бъде отхвърлен и когато не е ува жен таксите и разноските са за сметка на държавния бюджет.
Работника или служителя не е освободен от отговорността за разноските направени от насрешната страна по делото , когато той е спечелил делото и е бил представляван от адвокат или юрис-консулт. Работника или служителя тогавва дължи на общо основа ние заплащането на разноските на работодателя.