Разпространение. Среща се из влажните, мочурливите и заблатените места, край реките, храсталаците навсякъде из България.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, окосмено и кухо стъбло, високо до 1,5 м, и дебел месест, разклонен корен, отвън сивожълт, а отвътре бял. Листата са длановидно нарязани, последователни, с дълги дръжки, като долните са петделни, а горните — триделни, едро назъбени. През първата година се развиват само приосновни листа във вид на розетка, а стъблото израства през втората година. Цветовете са разположени на групи в пазвите на горните листа, като дръжките им са по-къси от дръжките на листата. Те са бели или розови, с неопадваща двойна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодникът е дисковиден, с 15—20 радиално разположени плодолисти, с бъбрековидни, сиви, люспести семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Цветовете, листата и корените на растението. Цветовете се берат без дръжките през време на цъфтежа, юни—септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 С. Изсушената билка е с бледорозов цвят, без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали.
Листата се берат също през време на цъфтежа, без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените листа са със сивозелен цвят, също без миризма и със слузест вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в бали.
Корените се вземат само от двегодишни растения наесен (септември—декември) или рано напролет, преди да започне развитието на растението (февруари—април). На едногодишните растения корените са тънки и не съдържат достатъчно слуз, а на тригодишните са вече вдървенели и слузестото вещество е намаляло! След като се извадят и се почистят от пръстта, те се обелват, по-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня до 45°С. При бавно сушене корените се запарват. Изсушените корени еа бели отвън и слабо жълтеникави отвътре, с характерна Миризма й сладникаво-слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжпо-конопени торби. Всички части на билката се пазят в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка. При брането медицинската ружа не трябва да се смесва с диворастящите видове ружа, които са около 6 вида! Последните се различават от медицинската по това, че растат по сухите места, венчелистчетата им са по-големи, корените им са вдървенели и имат нагарчащ вкус.
Химичен състав. Цветовете и листата съдържат главно слуз и 0,02% етерично масло, витамин С и др. Корените съдържат до 35% слуз (състои се от хексози и пентози, галактуронова киселина и др.), аспарагин, бетаин, захароза, мазнини, пектин, скорбяла и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува противовъзпалително, о чекчаващо и отхрачващо, дължащо се главно на слузестите вещества.
В българската народна медицина ружата се употребява при кашлица, задух, пресипнал глас, при възпаление на стомаха и червата, при киселини и язви в стомаха, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, бяло течение и др. Външно се препоръчва при циреи и рани, за гаргара при пресипнал глас. Прилага се още в сапунената и пластмасовата промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 500 г студена вода да кисне 1 час. Настойката се пие, подсладена с мед или небетшекер, по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват при същите болести още и корените на дивата ружа (Althaea pallida W. К.) и градинската ружа (Al. rosea Cav.).