Съдът трябва да постанови решение:
1. Ако има доказателства за неплатежоспособност или свръхзадълженост и наличното имущество е достатъчно да покрие разноските по производството, съдът открива производството по несъстоятелност.
1.1. Това става с решение:
а) Съдът обявява неплатежоспособност, свръхзадълженост или и двете и определя началната й дата. Началната дата е много важна, защото между нея и постановяването на решението се намира т.нар. подозрителен период – ако през него са извършени определени сделки, те се смятат за недействителни (нищожни) спрямо кредиторите.
б) Открива производството по несъстоятелност.
в) Назначава временен синдик.
г) Налага обезпечителни мерки – да се попречи на длъжника да разхищава имущество.
д) Да се обяви датата на първото събрание на кредиторите – не по-късно от 1 м. от постановяване на решението.
е) Може да има и други незадължителни елементи: спиране на дейността на търговеца, забрана търговецът да се разпорежда с имущество.
1.2. Решението се вписва в търговския регистър, обнародва се в ДВ и се обявява в съда. То има значение erga omnes – спрямо всички, а не спрямо определен кредитор. Решението има незабавно действие – обжалването му не спира изпълнението на действията по него (в гражданския процес единствено решението на въззивната инстанция подлежи на незабавно изпълнение). Целта е да не се даде възможност на длъжника да уврежда кредиторите.
1.3. Характерът на решението е спорен – комбинация от няколко акта:
а) Налагат се обезпечителни мерки – решението е акт за допускане и постановяване на обезпечителни мерки.
б) Назначава се временен синдик – акт на безспорна администрация (административен акт).
в) Декларативно-конститутивно действие – декларативно е, защото се установяват факти по делото (материалноправните условия за откриването, длъжник, неплатежоспособност), конститутивно е, защото поставя началото на същинското производство по несъстоятелност.
г) Материално-правно конститутивно действие, защото известна категория сделки след решението са недействителни.
Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо.
2. Ако е видно, че продължаването на дейността е опасно (би увредило масата на несъстоятелността), съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му – заедно с откриване на производството или по-късно. Искане в тази насока могат да правят всички. Има разлика между обявяване на несъстоятелността и откриване на производството има (по стария ТЗ разлика няма) – в производството има оздравителен план (оздравително производство), т.е. кредиторите да се удовлетворят от печалбата (приходите от дейността), а не от имуществото (активите).
3. Съдът може да направи пропусне тези стъпки – прекратява се производството, ако длъжникът няма достатъчно имущество за покриване на разноските. Това може да се избегне, ако кредитор предплати необходимата сума (определя се сума от съда).
4. Съдът може да отхвърли молбата – две алтернативни причини:
а) ако затрудненията са временни;
б) ако длъжникът има достатъчно имущество и интересите на кредиторите не са застрашени
Всяко едно решение може да се обжалва пред АС и ВКС – триинстанционно производство за тези 4 вида решения.
5. Последици от решението:
5.1. За длъжника:
1) Длъжникът може да е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си – десезиране.
а. Десезирането може да е частично – длъжникът може да се разпорежда с имуществото си (продължава дейността си), но под надзора на синдика. Частичното десезиране е честа хипотеза. Сделките на длъжника се одобряват от синдика.
б. Пълно десезиране – предприятието се дава на синдика. Пълно десезиране се постановява, когато се установи, че с действията си длъжникът застрашава кредиторите.
Началният момент на десезирането е датата на решението. Обсег е цялата маса на несъстоятелността.
2) Прекратяване на търговската дейност – не е задължително.
3) Задължение за съдействие (чл. 640), което да предоставя на съда и на синдика.
5.2. За третите лица:
1) Непаричните задължения на длъжника по силата на закона се превръщат в парични задължения по пазарната им стойност към датата на решението за откриване на производството. Превръщат се, защото изпълнението ще е с осребряване на имущество и трябва да се задели вземането им.
2) Задълженията на третите лица стават изискуеми от деня на обнародване на решението в ДВ – длъжниците на длъжника са задължени да изпълняват на синдика независимо дали има десезиране.
3) Съдебното и арбитражното производство по …… граждански и търговски дела, по които длъжникът е ответник, се спират от датата на решението – кредиторите предявяват своите вземания в производството по несъстостоятелността и затова всички спорове се гледат от един и същи съд и кредиторите по-лесно могат да оспорват своите вземания. След решението не могат да се образуват нови искови производства. Има и изключения.
4) Изпълнителните производства се спират. След датата на решението не могат да се образуват индивидуални изпълнителни производства по същата причина, както и при исковите производства. Има специален ред по ДПК, където производствата могат и да не се спират.
а. Ако между деня на решението и деня на обнародването се извърши плащане на взискател, то платеното трябва да се върне в масата на несъстоятелността.
б. По-особено е уредено положението на заложните и ипотекарните кредитори. Те винаги имат първа по ред привилегия в производството по несъстоятелност (по чл. 136 ЗЗД се допуска правото на задържане да ги предхожда). Ако е започнало удовлетворяване на такъв кредитор, съдът може да разреши удовлетворяването да се извърши и извън производството по несъстоятелност, защото той би получил същото и в производството по несъстоятелност.