В чл.135(2) се казва, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се следователно, че тези категории лица, които са договаряли с него (слд като той е станал длъжник), знаят, че тази тяхна сделка уврежда кр. Счита се, че и кр. знае това. Предполага се знанието – субективна предпоставка на иска. Презумпцията поставя кр. в много благоприятно положение. Тя го освобождава от нуждата да доказва, че дл. и контрагентите му знаят, че извършената м/у тях сделка уврежда кр. Презумпцията е оборима. Както дл., така и неговите роднини-контрагенти могат да доказват, че не са знаели за увреждането, което сделката им ще предизвика. Следователно, обърната е тежестта на доказване – вместо ищецът-кредитор да доказва знанието, ответниците трябва да доказват незнанието си.