Европейският съюз (ЕС) е семейство от демократични европейски държави, работещи заедно за подобряване на живота на своите граждани и за изграждане на по-добър свят.
Случва се семейни разпри и временни кризи да изпълнят заглавията на новините, но далече от камерите ЕС е наистина изключително успешен проект. За малко повече от половин век той постигна мир и благополучие в Европа, единна европейска валута (еврото) и „общ пазар“ без вътрешни граници със свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. Той стана основна търговска сила и световен лидер в области като опазване на околната среда и помощи за развитие. Не е учудващо, че членовете на Съюза нараснаха от 6 на 27 и още държави искат да се присъединят.
Успехът на Европейския съюз до голяма степен се дължи на необикновения начин, по който той работи. Необикновен, защото страните, които съставят ЕС (неговите „държави-членки“), си остават независими суверенни държави, но обединяват суверенните си права, за да придобият сила и световно влияние, каквито никоя от тях не би могла да постигне сама. Той не е федерация като Съединените щати, но е много повече от организация за междуправителствено сътрудничество, каквато е Организацията на обединените нации. Европейският съюз е уникален по своята същност.
Обединяването на суверенните права означава на практика, че държавите-членки създават общи институции и им делегират част от правомощията си за вземане на решения, така че решенията по конкретни въпроси от общ интерес да бъдат демократично взимани на европейско равнище.
Трите основни институции, които вземат решения, са:
Европейският парламент (ЕП), който представлява гражданите на ЕС и се избира пряко от тях;
Съветът на Европейския съюз, който представлява отделните държави-членки;
Европейската комисия, която представлява интересите на Съюза като цяло.
Този „институционален триъгълник“ изработва политиките и законите, които се прилагат в целия ЕС. Като правило Комисията е тази, която предлага новите закони, а Парламентът и Съветът ги приемат. След това Комисията и държавите-членки ги привеждат в действие, а Комисията контролира правилното им прилагане.
Съдът на Европейските общности е крайният арбитър при споровете по въпроси от европейското право.
Сметната палата контролира финансирането на дейностите на Съюза.
Още няколко институции имат ключова роля за работата на ЕС:
Европейският икономически и социален комитет представлява икономическите и социални партньори в организираното гражданско общество: работодатели, работници, синдикати и сдружения на потребители;
Комитетът на регионите представлява регионалните и местните власти;
Европейската инвестиционна банка финансира инвестирането в икономически проекти за развитие в рамките на ЕС и извън него и подпомага малките предприятия чрез Европейския инвестиционен фонд;
Европейската централна банка провежда европейската парична политика;
Европейският омбудсман разглежда жалбите срещу лошо управление от страна на институциите и органите на ЕС;
Европейският надзорен орган за защита на данните опазва неприкосновеността на личните данни на хората.
В допълнение са създадени специализирани агенции, които изпълняват технически, научни или управленски задачи.
Правомощията и отговорностите на институциите на ЕС, както и правилата и процедурите, които те трябва да спазват, са формулирани в договорите, на които се основава ЕС. Договорите са предмет на споразумение от страна на президентите и министър-председателите на всички държави-членки на ЕС и се ратифицират от техните парламенти.
В следващите глави са описани общностните договори, институциите на ЕС и другите органи и агенции, като е обяснено какви са техните функции и как си взаимодействат.