Обща характеристика на въззивното обжалване (ВО)
Познати са два основни модела на ВО – ограничено и пълно.
За ограниченото ВО е характерно, че при него обжалващият може да
изтъква само новооткрити или новонастъпили факти и доказателства, както и че въззивният съд (ВС) може в определени случаи да върне делото (а ново разглеждане от първата инстанция.
При пълното ВО страната може да изтъква н такива факти и доказателства, които е пропуснала да представи пред първата инстанция
– т. е има възможност да поправя п собствените си грешки (по-конкретно
– бездействието при попълване на делото с фактически и доказателствен материал). При пълното ВО, когато отмени първоиистанцнопното решение, ВС решава сам делото, а не го връща (у нас го връща при нищожност или когато е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск).
ВО по ГПК. се отнася към пълното ВО.То ще бъде разгледано тук.
Най-често ВО се определя като втора по ред първа инстанция. Основанието за това е непосредствената цел па ВО – ВС сам да разгледа и реши спора, като извърши собствена преценка на доказателствата и фактите и да приложи спрямо тях правната норма (т.е. да повтори дейността на първоинстанционния съд) – едва по този начин, косвено, ВС проверява първоинстанционното решение (докато при контролно-отменнтелното обжалване, каквото беше у нас преди реформата на ГПК. от 1997 г., непосредствената цел е проверката на първоинетанционното решение, осъществяването на контрол върху решаващата дейност на
първата инстанция).
Ето защо при ВО не се обособяват две фази, както е при контролно-отменнтелното обжалване (първа фаза – „отменителна“, за проверка на иървоинстанционното решение, и само ако то подлежи на отмяна се минава към втората фаза – решаване на делото но същество, ако не се налага връщането му за ново разглеждане от първата инстанция). По същата причина при ВО не е необходимо изрично да се регламентират „основания за отмяна“ (както по отменения чл. 207 ГПК). Такива основания са необходими само при контролиращата дейност, когато трябва да се прецени порочно ли е решението, без да се взема становище по самото спорно материално право. Докато ВС винаги взема становище по спорното право, на базата на своя цялостна преценка. И ако становището на ВС по спора е различно от това на първоинстанционния съд – решението му ще бъде отменено.
II. Основания – виж предходната тема.
III. Производство