Правно значение на подведомствеността:
а) тя предопределя органа, овластен да реши делото. Този орган трябва да вземе становище и по всички въпроси, обуславящи решението (освен за престъпление).
б) тя предопределя реда, по който ще се разглежда делото.
в) подведомствеността е абсолютна процесуална педпоставка. Сьдът проверява и следи служебно това. Произнася се е определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. Прекрати ли делото, съдът го препраща на компетентния орган.
г) Липсата на подведомственост опорочава решението – то е процесуално недопустимо.
Правно значение на подсъдността
а) подсъдността е предпоставка за допустимост на иска. Родовата и функционалната са абсолютни, а местната • относителна (с изключение
па подсъдността по местонахождението на недвижимия имот, която е абсолютна – чл.83).
б) Съдът следи служебно за подсъдността (проверява я преди да връчи препис от исковата молба на ответника), с изключение на местната подсъдност (без тази по чл.83), която се проверява само по отвод на ответника, само в първото заседание (чл.92, ал.2-4). Въззивният съд не проверява и подсъдността по чл.83 – тя се проверява само до приключване на устните състезания в първата инстанция (чл. 92 ал.З). Съдът може да пререшава въпроса за подсъдността (чл.195 ал.2).
в) Последици от неподсъдността:
– сезираният сьд няма право да разгледа и реши делото. Ако го направи, решението не е нищожно, а подлежи на обезсилване чрез жалба. Но ако окръжният съд е разгледал дело, подсъдно на районния съд, решението не може да бъде обезсилено на това основание (чл.94).
– съдът трябва да прекрати делото при себе си и служебно да го препрати на компетентния съд, който го продължава, а не го започва отначало (чл.93 ал.1).
Съдът, на който се препраща делото, може да повдигне препирня за подсъдност. Тя се решава от общия им по-горен по степен съд. Ако са от районите на различни по-горни съдилища – от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Ако в препирнята участва апелативен съд – от ВКС. По препирнята -съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите’ обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото.
Допустима е само отрицателна препирня за подсъдност (чл.95 изключва положителната).
Споровете за подсъдност между ВКС и ВАС се решават от състав от трима съдии от ВКС и двама от ВАС (чл.40 ал.2 ЗСВ).