Решението е последният акт на исковото производство и съдът
пристъпва към постановяването му след като обяви, че УС са приключени (чл. 186). За да бъде решението безпорочпо, законът въвежда редица изисквания относно реда и условията за постановяването му, както относно съдържанието и формата му.
1. Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършило разглеждането на делото (чл. 187 ал. 1).
2. Решението се постановява на тайно съвещание (само членовете на състава!) с мнозинство.
Разискванията се извършват от съда в определена поредност, която обаче не е условие за валидност на Р:
– отново определя предмета на делото;
– отново проверява допустимостта па иска (ако не е допустим – не постановява решение, а действа според порока);
– проверява спазен ли е процесуалният закон при РД (ако не -възобновява делото);
– издирва приложимия материален закон (вкл. проверява валидността му);
– преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение – всички, и то съвкупно (ограничения в свободната преценка има при документите -с формална доказателствена сила, официалните документи- с материална доказателствена сила, ревизионен акт, нотариален акт, законните оборими презумпции – но те могат да бъдат оспорени).
– подвежда установеното фактическо положение под правната норма и прави извод относно спорното право.
3. Решението се постановява в писмена форма (за действителност) с необходимо съдържание (чл. 189, ал.1):
– датата и мястото на постановяването му;
– посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурори, когато той е взел участие в делото, както и на страните;
– делото, по което се постановява решението;
– какво постановява съдът;
– в тежест на кого се възлагат разноските;
– подлежи ли то на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;
– трите имена па страните, както и местожителството, адреса, местоработата и ЕГН на страната, срещу която искът е уважен.
Към решението съдът излага мотивите, въз основа на които то е постановено. Решението се подписва от всички членове на състава (длъжни са! – ако някои не е съгласен, подписва с особено мнение (чл. 187 ал.З).
4. Обявяване на решението с мотивите – в 30-дневен срок след заседанието, на което е приключило разглеждането на делото (при бързото производство – 7-дневен).
С обявяване на решението се изчерпва фС на производството в първата инстанция. Решението може да стане окончателно и да бъде източник на правни последици. Дори в такъв случай към решението трябва да се прибави още един 1Оф, който е правно релевантно събитие – срок (7 дни), в който няма подадена жалба. Ако има жалба, решението не влиза в сила и не поражда споите ефекти, а се навлиза в друга фаза -въззивно производство.
. Същност на решението
1. Решението е едностранно властнически волеизявление па съда. с
което се разрешава сьс СПН правният спор – предмет на делото. .|) едностранно – акт само на съда, и) властническо – от орган на публичната власт; н) волеизявление – заповед; г) със СПН – за разлика от административните актове;
2 Решението има две страни:
а) установителна (декларативна) – покачва действителното правно положение по спора;
б) императивна – заповед да се преустанови спорът и да се съобрази поведението на страните с установеното правно положение;
3 Видове решения според правните последици (действие):
и) установителни – при делата но УИ, както и когато се отхвърлят ОИ или КИ (само СПН);
б) осъдителни – при уважен ОИ (СПН + ИС – публичноправни последици);
в) конститутивни – при уважен КИ (КД – гражданскоправна последица)