Последици от неподсъдността:
– сезираният сьд няма право да разгледа и реши делото. Ако го направи, решението не е нищожно, а подлежи на обезсилване чрез жалба. Но ако окръжният съд е разгледал дело, подсъдно на районния съд, решението не може да бъде обезсилено на това основание (чл.94).
– съдът трябва да прекрати делото при себе си и служебно да го препрати на компетентния съд, който го продължава, а не го започва отначало (чл.93 ал.1).
Съдът, на който се препраща делото, може да повдигне препирня за подсъдност. Тя се решава от общия им по-горен по степен съд. Ако са от районите на различни по-горни съдилища – от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Ако в препирнята участва апелативен съд – от ВКС. По препирнята -съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите’ обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото.
Допустима е само отрицателна препирня за подсъдност (чл.95 изключва положителната).
Споровете за подсъдност между ВКС и ВАС се решават от състав от трима съдии от ВКС и двама от ВАС (чл.40 ал.2 ЗСВ).