Принудителната административна мярка /ПАМ/ е вид административна принуда. Другата административна принуда е административното наказание. Като вид административна принуда ПАМ има присъщите характерни белези на административната принуда въобще. В същото врема притежава и специфични белези, които и придават собствен правен облик, различен от този на административното наказание.
Принудителната административна мярка по отношение на административната принуда се отнася като част към цяло, като вид към род. Прилагането на ПАМ е проява на административна принуда, но последната не се изчерпва само с нея. За да се очертае по-добре правната характеристика на ПАМ, уместно е тя да се съпостави с административното наказание.
С административното наказание се прилага принципът за неотвратимост на наказанието и на правната санкция. При ПАМ се прилага принципът на неотвратимост на принудата. Административното наказание е мярка за реализиране на юридическа отговорност за виновно извършено административно нарушение. При ПАМ не става въпрос за реализиране на юридическа отговорност. При нея не се изисква задължително състояние на вина у този, към когото ще бъде приложена. Достатъчна е обективната противоправност на деянието. Това означава ,че ПАМ може да се приложи и спрямо юридическо лице и неговото поделение, и спрямо малолетни, и спрямо невменяем.
При административните наказания се реализира държавната репресия, изразена в съответен вид административна санкция. Не е така при ПАМ. Тя не е санкция, не е израз на държавновластническа репресия, а е само вид административна принуда без санкционен характер. Тава е така, защото административното наказание е последица от нарушаването на правилото за поведение, визирано в дадена административноправна норма, докато при ПАМ нейното прилагане е израз на правомерно осъществяване на диспозицията на правната норма. В това се сътои същностната разлика между двата вида административна принуда.
Другата разлика между административното наказание и ПАМ е правното основание за тяхната реализация. При административното наказание трябва да има виновно извършено административно нарушение и тъкмо като реакция на държавата за това противоправно поведение се налага административната санкция. При ПАМ правното основание е от друго естество – това наистина е правното нарушение, но прилагането и е само във връзка с правното нарушение. Дори когато нарушението е налице, ПАМ се предприема не заради извършеното нарушение, а заради евентуални щети от него, с оглед да бъдат те възстановени. Законодателят използва различни глаголи при двата вида административна принуда. При административното наказание този глагол е налагам , а при ПАМ е прилагам. И в двата случая принуда има, но само при глагола налагам тази принуда има санкционен характер.
Преди всичко административното наказание се налага само заради извършени, в състояние на съответна форма вина, административни нарушения, т.е. при нарушена диспозиция на административноправната норма. Принудителната административна мярка се прилага без оглед на вината, т.е. достатъчна е обективната противоправност, а в определени случаи и това не е нужно. Чрез ПАМ се реализира диспозицията на приложимата правна норма и няма репресия, възмездие или санкция.
Различие има и в процедурата за прилагане на административното наказание и ПАМ. При административното наказание тази процедура е правораздавателна, а при ПАМ е административна- осъществява се административна дейност от принудително естество. Оттук и актът , с който се налага административното наказание е правораздавателен, а актът с който се прилага ПАМ, е административен.
Посочените общи характеристики и различия между ПАМ и административното наказание дават възможност в практиката да се прилагат кумулативно и двата вида административна принуда. Това е възможно, кагато са налице правните основания деецът да бъде и санкциониран, и да му бъде приложена съответната принудителна административна мярка.
Принудителната административна мярка е вид административна принуда и като такава и е позволено от правото по изключение да нарушава неприкосновеността на личността и на нейните и на юридическите лица и техните поделение права във връзка с правонарушението, най-често административно. ПАМ се прилага с индивидуален или общ ненормативен акт, а по изключение и с наказателно постановление, израз е на административна дейност, а не на правораздаване.
Прилагането на ПАМ против волята на лицето не винаги се свързва със засягане на неговия интерес. Тя е важно средство, както за защита правата и законните интереси на гражданите и други правни субекти, така и на интересите на държавата и обществото.
Административните принудителни мерки се осъществяват от органа по изпълнението. Изпълнителното производство т.е.,принудителното административно изпълнение е самостоятелно производство , различно от това по издаването на индивидуалния или общия административен акт. Страни в изпълнителното производство са взискателят и длъжникът. Взискателят е административен орган, който е издал или е трябвало да издаде административен акт. Взискатели могат да бъдат и частни субекти т.е. граждани и юридически лица, посочени в изпълнителното основание. Длъжникът -това са гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание. Това са типичните страни.Изпълнителното производство започва служебно по инициатива на административен орган, който е издал или е трябвало да издаде административен акт. Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по изпълнението.