Разпространение. Расте край горите, из храсталаците, ливадите и пасищата в цялата страна.
Описание. Едногодишно тревисто растение с разклонено червеникавокафяво, окосмено стъбло, високо до 20 см. Коренът е разклонен и къс. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, седящи, с власинки. Цветовете са бели или бледорозови с лилави линии и жълто петно на долната устна. Разположени са в пазвите на листата по върха на стъблото. Чашката е срасната, четиризъ-беста, с четирилистно сраснато венче и 4 тичинки. Плодът е окосмена двуразделна кутийка с многобройни семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа, юли—август. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблото и листата и с бял или бледорозов на цвета, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Билката съдържа глпкозида аукобин, етерично масло и мазнини, танини, горчиви и слузни вещества, смола, синьо багрило, силициева киселина и др.
Лечебно действие и приложение. Билката засилва функциите на стомаха и червата. Прилага се при стомашни заболявания (киселини, оригвания) и жълтетеница.
В българската народна медицина очанката се употребява при възпаление на очите, за подобряване на зрението, за усилване на паметта, при пресипнал глас, диария, липса на апетит и др.
Външно се прилага за промивки и компреси при възпаление на очите и клепачите, преумора на очите и др. Настойка на очанка във вино (1:10 за 8 дни) се препоръчва за апетит.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се слагат в 500 г вода да врят 5 мин. Отварата се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.