Разпространение. Расте из редките горски насаждения и сухите каменисти и тревисти места в предпланинския и планинския пояс на всички наши планини.
Описание. Многогодишно тревисто растение с окосмено, криво и разклонено стъбло, високо до 50 см. Коренището е грудко-видно и дебело, тъмнокафяво отвън и червено отвътре, като при разрез се вижда характерно тъмнолъчисто образувание. Листата са приседнали (стъблените) или с къси дръжки (приосновните),. триделни и назъбени, с големи прилистници. Цветовете са единични, разположени в пазвите на листата, с дълги дръжки. Те са жълто обагрени, с двуредна четирилистна чашка, четирилистно венче и многобройни тичинки. Плодът е набръчкано, сухо орехче с многобройни семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Коренището на растението, брано рано напролет, през март, или през есента, октомври, от 2—3-годишни растения. След изваждане коренището се измива и се суши на сянка или в сушилня до 45°С. При сушенето коренищата да не се допират до железни предмети, защото при съприкосновение с желязото потъмняват. Изсушената билка е тъмнокафява или чер-венокафява отвън и червена отвътре, без миризма и с горчиво-стипчив вкус. Допустима влажност 14%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Билката съдържа гликозидите тормен-тилин и торментол, хининова и елагова киселина, до 35% танини (главно катехини и катехинови флобафени), смолисто вещество, етерично масло, восък, скорбяла и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува кръвоспиращо и заничащо. Прилага се при различни кръвоизливи (от стомашни язви, туберкулозно кръвохрачене, силна менструация и др.), диария, бяло течение, захарна болест и др.
В българската народна медицина очиболецът се употребява още при дизентерия, малария (в смес със синя тинтява), главоболие, гръдна жаба, кръвопикане и др.
Външно отварата се препоръчва за промивки при изпаднало задно черво, за жабурене при възпаление на устната кухина и за заякчаване на венците. Настойката на цялата билка в маслиново масло (1:10) се препоръчва за мазане при напукана кожа на ръцете, краката или устните. Настойката на цялата прясна билка в отношение 1:10 в бяло вино за 10 дни се дава за усилване и апетит.
Прилага се още в кожарската и хранителната промишленост и в бояджийството.
Начин на употреба. 1 супена лъжица стрити коренища се сипват в500г вода да врят 10 мин. Прецедената отвара се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
В нашата народна медицина се употребяват още следните билки от рода на очиболеца: бял очиболец (Potentilla alba L.) — при болести на сърцето и за регулиране на недостатъчна менструация; пачи очиболец (P. anserina L.) — против болки в стомаха и червата; сребролистен очиболец (P. argentea L.) — против диария, дизентерия, стомашни и чревни болки, против хемороиди, ухапване от отровни змии, за компреси при възпаление на очите и др.; усойна трева (P. cinerea Ch.) и почудиче (P. recta L.) — против ухапване от отровни змии; гърличева трева (P. reptans L.) — против болестта гърлица по свинете, откъдето носи и името си, също против малария, диария, дизентерия, хемороиди, за жабурене за заздравяване на венците; загърличе (P. rupestris L.) — против заушка при децата, като се пие и се налага болното място.