Дарението поначало е неотменим акт. В чл.227/ЗЗД изчерпателно са уредени изключенията от този принцип. Освен там в ччл.105/СК също е уреден случай на отмяна на дарение между бивши съпрузи или от близки на единия и на другия съпруг. Законът допуска също така да бъдат установявани и договорни изключения – ако дареният почине преди дарителя и ако изрично е било уговорено отмяна на дарствения акт. Възможни са най- различни хипотези, стига да не се касае за някакво чисто потестативно условие, с което дарителят би могъл да анулира дарението, когато поиска.
Във всички случаи, посочени в закона, поведението на дарения се квалифицира като непризнателност към дарителя:
когато дареният е убил умишлено дарителя или се е опитал да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта – неизбежна отбрана и крайна необходимост;
когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от 3год. – това деяние трябва да се установи с влязъл в сила съдебен акт. Правилото на чл.227,б/ЗЗД е неприложимо в случаите когато набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е подадена (тъжбата трябва да се счита за мълчаливо отменена, тъй като престъплението набедяване не се преследва от обвинителен акт на прокурора);
когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае – това основание поражда много спорове. Върховният съд приема, че задължението за издръжка на дарителя не е само морално, а и правно. Това разбиране на ВС в правната теория се разглежда от някои автори като основание за поддържане на тезата, че дарението има характер на двустранен договор.
Дарението обаче е едностранен договор. То поражда задължения само за дарителя и права само за дарения. Обстоятелството, че в някои случаи могат да настъпят нови факти и дарителят да се нуждае от издръжка, а дареният да има задължение да я доставя, не води до трансформиране на правната същност на този договор. Правната природа на дарението се определя от напред, а не в по-късен етап. Тя не е поставена в зависимост от случайни обстоятелства, които могат да настъпят или не.
В чл.227,ал.2/ЗЗД е предвидено, че основанията за отмяна по букви “а”,“б” и “в” не се отнасят до обичайни и възнаградителни дарове. В чл.227,ал.3 е установен едногодишен давностен срок за предявяване на искове за отмяна на даренията по законните основания. Срокът тече от момента, в който са станали известни основанията за отмяна на дарението. Тази формулировка трябва да се разбира в смисъл, че по буква “а” това е момента на влизане в сила на присъдата с която дареният е бил признат за виновен. Само в случаите на буква “б” срокът тече от деня на извършване на набедяването. За третото основание срокът тече от деня, в който дареният необосновано е отказъл да даде на дарителя издръжка, след като е било направено искане от дарителя. До изтичането на срока искът може да се предяви и от наследниците на дарителя.
Отмяна между бивши съпрузи: при действието на първия СК не се съдържаше уредба за отмяна на този вид дарение. ВС с тълкувателно решение на ОСГК прие, че дарение направено от единия от съпрузите на другия или от близки на първия във връзка или през време на брака, на имущество със значителна стойност, може да бъде отменено при развод. Искът за отмяна може да се предяви в едногодишен срок от развода. При липса на правна уредба ВС приложи института на аналогията – чл.46/СК от 85год. възприе изцяло даденото разрешение на тълукавателното решение на ВКС – чл.105/СК.
Законодателят създаде едно ново основание за отмяна на дарения на имущества, които са на значителна стойност, когато те са направени във връзка с брака или през времетраенето му от първия съпруг или от негови близки на другия при последвал развод. Преценката на въпроса дали имуществото е на значителна стойност или няма такъв характер се прави във всеки конкретен случай от съда, който е компетентен да разгледа иска за отмяна на дарението. В чл.227,ал.4 законът установява правилото, че предварителен отказ от този иск е нищожен. Отмяната на договора за дарение има обратно действие. В чл.227,ал.5 е предвидено, че отмяната не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди вписването на исковата молба. Но в тези случаи дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
Дарението може да бъде отменено или намалено по искане на незходящите, родителите и ъпруга на дарителя, ако той е накърнил с него тяхната запазена част от наследството.
Отмяната на дарението има обратно действие. Счита се , че дарението не е било направено. Подареното трябва да се върне заедно с всички плодове. Но подаренто може да е било отчуждено на трети лица. Техните права не могат да се засегнат от отмяната на дарението , ако те са придобили преди отбелязване на исковата молба за отмяната. Това, обаче не освобождава надарения да върне на дарителя всичко, с което се е обогатил.
Дарението е едностранен договор, поради което той подлежи на отмяна, докато на разваляне подлежат само двустранни договори. Освен това дарението винаги се отменя по съдебен ред и има едногодишен давностен срок, докато двустранният договор може да се развали и извънсъдебно и има 5год. давност.