За обема на отговорността в ГП няма значение формата на вината. Въпросът за вината е един от най-дискусионните. Традиционно е прието, че няма отговорност без вина. В продължение на много години се е поддържало разбирането, че отговорността при непозволеното увреждане е свързана с вината на дадено лице. Много автори и днес приемат, че тази отговорност се изгражда на основата на вината – личната вина на делинквента или на трети лица, които носят отговорност за действията на същия. Приема се, че тяхната вина се изразява в лош надзор или в лош избор на лицето, на което се възлага изпълнението на дадена работа. Това схващане се поддържа от П.Попов. В продължение на дълги години и във Франция се смяташе, че отговорността за непозволено увреждане е свързана с вината. С бързото развитие на техниката и технологията редица автори и съдебната практика възприемат разбирането, че има случаи при които може да има отговорност без вина. Френският ВКС приема, че отговорността е обективна и тя не се свързва с вината. Идеята за обективна отговорност се възприема и днес от редица автори и от съдебната практика. Такава е отговорността по чл.50/ЗЗД и чл.200/ТК. Вината не е единственото условие на деликтната отговорност. Има отговорност и без вина и тя е обективна. Нейното основание е извличането на ползите или обезпечително-гаранционната и функция.
Съставите при отговорността за непозволено увреждане са:чл.45 – общ състав;чл.47 – вреди причинени от недееспособни лица. Тук отговорността се носи от лицето, което е задължено да упражнява надзор над него. Неспособният не носи отговорност освен, ако неспособността е причинена от самия него(чрез наркотици);чл.48 – отговорност на родителите и осиновителите, които упражняват родителски права за причинените от техните деца вреди; чл.49 – той е с най-широко приложение – отговорност за вреди при възложена работа. За да възникне тази отговорност е необходимо вредите да са причинени при или по повод на изпълнение на работата. Причинителят на вредата трябва да има вина за тяхното настъпване. Възложителят и лицето носят солидарна отговорност. Вредите се считат за причинени при изпълнение на работата, когато са настъпили при самото изпълнение. Вредите са по повод на работата, когато не е започнало изпълнение на самата работа, но са предприети подготвителни действия. Отговорността по чл.49 е обезпечително-гаранционна;
Тук също отговорността се основава на виновното неизпълнение на задължението да не се вреди другимо. По точно тя се основава на неизпълнението на особенно задължение , производно и отражение на общото задължение да не се вреди на др. Такова особенно задължение тежи най – напред върху онези, които са натоварени да упражняват надзор над други лица. Техният надзор трябва да бъде така ефикасен, че да изключва възможността да се причиняват вреди на трети лица от лицата, които са под техен надзор. Такова особенно задължение тежи на второ място върху всеки, който възлага извършването на една своя работа на друг. Той трябва добре да подбере лицето на което я възлгага. Освен това той е длъжен да го наблюдава, да го контролира така ефикасно, че да изключи възможността с дейността му да се причиняват вреди на трети лица.
Все пак ако този които е трябвало да надзирава не е изпълнил задължението си за ефикасен надзор; този които е възложил своя работа на др. и не го е достатъчно добре подбрал или не го е достатъчно резултатно контролирал и бъдат причинени вреди той е бездействал. Неговото бездействие е причина за вредата. Понеже вината на причинителя се предполага, обявяваме бездействащия за отговорен за причинената вреда.
Следователно така наречената отговорност за чужди действия е всъщност санкция за неизпълнението на лично задължение за надзор, респ за вадзор и подбор на лица непосредствени причинители за щетата. Става ясно, че всъщност тук не се касае за отговорност за чужди действия, а за отговорност за собствено бездействие което законът предполага, че е виновно и че се намира в причинна връзка с вредата.
Поради това предпоставките за отговорността за чужди действия са тъждествени и с тези на отговорността за собствени действия. Както при отговорността за лични действия така и тек за да се отговаря за чужди действия ще е необходимо:
1. бездействие на отговорния за действията на др. лица / причинители на вредата/, които благодарение на това бездействие / на липсата на добра грижа при тяхното подбиране/ единствено добиват възможност да вредят на трети лица;
2. противоправност на това бездействие . Това бездействие е правонарушение щом настъпват вреди;
3. настъпването на една вреда;
4. причинна връзка м/у вредата и бездействието / липсата на надзор и добър подпор/;
5. вина – отговорният за вредата причинена от др. трябва да е бездействал виновно. Вината се предполага. Тя се счита налице със самия факт, че е причинена вреда
Все пак м/у така наречената отговорност за чужди действия и отговорността за чисто лични действия съществува една отлкиа – първата е в известен смисъл зависима от втората отговорност. Тази зависимост се заключва в това, че отговорността за чежди действия е обослувена от наличността на едно противоправно вредоносно чуждо действие и в този смисъл отговорността за чужди действия е акцесорна. Тази зависимост не прави отговорността за чужди действия субсидиарна, допълнителна, тя си остава самостоятелна, защото в крайна сметка е отговорност за лична предполагаема вина. За това отговорността не отпада и когато съществуват лични основания за изключване на отговорността на прекия причинител на вредата. Освен това отговорността за чужди действия е винаги гражданска отговорност. Тя е винаги изключителна и случаите в които се допуска са изчерпателно изброени в закона.
Случаите на отговорност за чужди действия са изброени в чл.47 ал.2, чл. 48 и чл.49 от ЗЗД:
1. родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Те отговарят защото се предполага, че не са дали добро възпитание на децата си или че не са упражнявали достатъчен надзор върху тях.
Отговорността на родителите, респ. на осиновителите е обусловена от две предпоставки:
Необходимо е детето чиито действия са причинили вреда да не е навършило пълнолетие. Гражданската отговорност на родителите /осиновителите/ произтича от това, че те упражняват родителски контрол над децата си.
Необходимо е детето да живее при родителите си, защото само така съществува възможност за упражняване надзор над него.
Тъй като вината родителите се предполага те могат да се освободят от тази отговорност ако докажат, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на последиците.
2. Настойниците – настойникът на малолетния замества родителите му, затова той отговаря за вредоносните действия на малолетния, за когото трябва да се грижи при същите условияпри които отговарят и родителите.Под настойничество се поставят и пълно запретените и за вредите причинени от действията на запретения, също отговаря неговият настойник.
3. Попечителство – попечителят отговаря за вредоносните действия на непълнолетния или ограничено запретения за когото трябва да се грижи при същите условия, както родителите и настойниците.
4. Възложилите другиму работа – съгласно чл.49 от ЗЗД:Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.. Тази отговорност съществува по няколко предпоставки. Първата предпоставка е, че лицето на което една работа е възложена трябва да извършило едно виновно действие. За разлика от положението на родителите, настойниците и пр., които отгаварят и за безвиновно действие по техен надзор възложителите отговарят само при виновно действие на тези на които са възложили работата. Втората предпоставка: небоходимо е виновното действие да бъде извършено при или по повод изпълнението на възложената работа, т.е. да бъде установена връзка м/у деянието и службата. Приема се, че тази връзка е налице когато действието е станало възможно в следствие на заеманата служба по повод на нея, през време на упражнението й макар в злоупотреба с нея дори при изрична противна заповед.
Съгласно чл.53 от ЗЗД този, които е възложил другимо една работа отговаря солидарно с този на когото той я е възложил за вредите причинени от последния на третото лице.Всъщност първиа никак не е виновен за настъпването на тези вреди, затова законът му дава обратен иск с/у виновния причинител нащетата, затова което е платил на увредения съгл. Чл.54 от ЗЗД. Той се суброгира в правата на удовлетворения потърпевш. Законът презюмира вина на възложителя на работата., но всъщност това предположение е необоримо. Поставени сме пред една отговорнос без вина. Възложителят на работата отговаря, защото се ползва от чуждата работа. Той носи риска от дейността на лицето, на което я е възложил.