Първо, при предявяването на иск трябва да се отбележи ограничението, че ако съпругата е бременна или има дете до 1 годишна възраст, на делото не се дава ход, освен ако тя не даде съгласието си. При започнало дело тя винаги може да бъде поискана от всеки съпруг, е той да постанови привременна мярка по въпроси, по които съпрузите спорят. Тези привременни мерки се установяват с определение от съда и траят само докато делото е висящо. ГПК дава възможност всички брачни искове да бъдат съединени: напр. за издръжката, за фамилното има, за ползването на семейното жилище и т.н.
Чл.260 ГПК е важно процедурно правило. Всеки ищец трябва да посочи като основание на иска си всички възможни причини, които според него са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Има тежка санкция за този, който не спомене всички възможни причини – при един следващ иск той не може да си служи с основание, което не е споменато до момента на устните състезания. Защото той е могъл да го каже.
Другото важно нещо – първото заседание винаги е помирително Помирителното производство е първо съдът се опитва да покани съпрузите да се помирят лично, не адвокатите им. Неявяването на ищеца на това помирително заседание води до прекратяване на процедурата. Има едно изключение да не се проведе помирително заседание – чл.259 ГПК. Също и като изключение да се проведе второ помирително заседание – виж същия член.
Бракоразводното решение може да съдържа дизпозитиви по всички въпроси и може да бъде обжалвано. Главният дизпозитив е допускането на развода. Горната инстанция вече ще разгледа въпросите за фамилното жилище, име и издръжката. След като бракоразводното решение е влязло в сила последващите атаки не могат да възстановят брака – той е окончателно прекратен.