Предпоставки за иска за НО чл59 от ЗЗД:
наличност на обедняване на едно лице, т.е. неговото имущество се намалява в резултат на НО;
наличност на обогатяване на друго лице, т.е. неговото имущество нараства без правно основание;
наличност на връзка между обогатяването и обедняването(обикновена).
Наличността на обедняване на ищеца . Този имуществото на когото е намалено без правно основание, може да претендира обогатилия се само с това, с което имуществото му е намаляло – само това с което е обеднял. Няма обедняване обаче на ищеца, когато др. страна се е само възползвала от него без да настъпят вреди за ищеца.
Наличността на обогатяване на ответника по иска е втората предпоставка на иска. Ответника се оказва обогатен, когато имуществото му се е увеличило, но и когато благодарение дейността на ищеца е избегнал едно намаление на имуществото си, като е спестил разходи, които нормално би направил.
Причината връзка. Размер на иска. Между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника трябва да съществува причинна връзка. Искът е допустим само при налочието на тази трета предпоставка. Размерът на ищцовата претенция не може да надмине действителното обедняване и действителното обогатяване.
Липсата на оправдание на имотното разместване е четвъртата предпоставка на иска за неоснователно обогатяване – собственикът на една земя например се обогатява без основание с това което друг е построил в негов имот.
Субсидарност на иска. Правото да се предяви иск за неоснователно обогатяване възниква когато няма друг иск с който обеднелият може да се защити. Следователно искът е допустим когато няма друг договорен или деликтен иск с помощта на който да се осъществи изравняването.За това именно се казва, че искът е субсидиарен, допълнителен, помощен.
В случаите на НО претенцията на ищеца не може да надмине действителното обедняване и обогатяване. В чл.55,ал.2 е предвидено, че не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. В този случай също е налице разместване на престациите и между тях има връзка, но обедняването е резултат на доброволното и съзнателно изпълнение на нравствен дълг. Това съзнателно изпълнение е пречка да се води иск за НО. В други случаи, ако родителите на децата не полагат дължимите грижи и тези грижи се поемат от близките баба и дядо, няма да бъде налице изпълнение на нравствен дълг. Те ще могат да предявят иск за НО срещу своите син или дъщеря.
СУБСИДИАРЕН ИСК – чл.59/ЗЗД – според него, вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В чл.59,ал.2 се казва, че това право възниква когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Субсидиарният иск не може да се упражни от лицето, което се е обеднило, ако то разполага с исковете по чл.55,ал.1 и чл.56 и чл.57. Задължителното условие за предявяването на този иск е наличието на обогатяване и обедняване на друго лице и връзка между тях. От разпоредбата на чл.59,ал.2 следва и извода, че лицето, което се обеднява може да упражни субсидиарния иск ако не разполага и с други искове извън изброените. В действащото гражданско законодателство, в различни закони, се съдържат разпоредби изградени върху принципите на НО. И в тези случаи, когато едно лице се обогатява, а друго се обеднява, обеднелият може да иска възстановяване на онова, с което е обеднял. На тази основа са уредени исковете по чл.72-74/ЗС – за разноските(необходими и полезни), които са били направени от владелеца в имота на собственика. Тези правоотношения не възникват от договорни отношения, а от фактически състояния. Лицето, което е извършило подобренията в чужд имот има право да иска тяхното заплащане. В зависимост от това дали владелецът е бил добросъвестен или не са различни и неговите права във връзка със заплащането на подобренията.
Правото на привилегирована ликвидация за подобренията имат само владелците. Тези, които нямат това качество, уреждат отношенията за извършените от тях подобрения или по ЗС – чл.30-34, или съгласно сключения договор, или воденето на чужда работа без пълномощие, или по правилата на НО.
Такива искове са уредени и в чл.12/ЗН. Според него наследникът, който е живял заедно с наследодателя и се е грижил за него има право да получи обикновената покъщина. Ако наследникът упражни този иск, който се предявява в първата фаза на делбата, наследникът не може да предяви иска по чл.59. В чл.12,ал.2 е предвидено, че когато наследникът, приживе на наследователя, е помогнал да се увеличи наследството, той има право да иска да му се пресметне увеличението и да му бъде присъден имот в натура или пари. Искът се предявява във ІІфаза на делбата, но може и в отделно производство. И този иск изключва прилагането на чл.59/ЗЗД.
В чл.28/СК са уредени 3 основания за определяне на по-голям дял от общото имущество от Ѕ. В тези случаи исковете са изградени върху идеята да не се допусне НО. Неупражняването им или пропускането на срока за тяхното упражняване не дава възможност за предявяне на иска по чл.59. субсидиарният иск по чл.59, въпреки наличието на горните ограничения, е с много широко приложение и то се определя от многобройността и сложността на житейските хипотези. Обеднелият може да иска онова, с което се е обогатило другото лице, но във всички случаи на него му се дължи само онова, с което се е обеднил.