Имуществената отговорност на длъжника е установена в чл.133 от ЗЗД: Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Този текст прогласява два основни принципа.
Първият принцип е ълното подчиняване на длъжниковото имущество под искането на кредиторите му. Законът формулира този принцип така: „Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговити кредитори”. А чл. 137 от ГПК в допълнение на чл.133 от ЗЗД постановява, че „ взискателят може да насочи изпълнението си върху, който и да е имот на длъжника”. Следователно, длъжникът отговаря свсичките си имуществени права, на които е титуляр по време на принудителното изпълнение. В този смисъл се казва, че той отговаря и с бядещите си имоти, т.е. и с тези, които е придобил след възникване на задължението му , стига те да са включени в състава на имуществените му права в деня на принудителното изпълнение. Тези имоти са всъщност част от настоящото имущество на длъжника, а то именно обезпечава кредиторите му.
Вторият принцип, който чл.133 от ЗЗД установява е равенството на кредиторите при тяхното удовлетворяване от длъжниковото имущество. Всички кредитори имат „еднакво право да се удовлетворят от длъжниковото имущество, ако няма законни основания за предпочитание”.
И от двата посочени принципа има обаче отклонения, тъй като :
– не всички имуществени права съставляват общо обезпечение на кредиторите му и
– не всички кредитори имат еднакво право върху тях.
Несеквестируемост – несеквестируемите права на длъжника не съставляват общо обезпечение на кредиторите. Не го обезпечава цялото му имущество и когато по изключение длъжника отговаря ограничено за някой свой дълг.
Несеквестируеми права на длъжника са онези негови права, принудителното изпълнение не се допуска. Тази несеквестируемост следва или
а/ защото съответното право е непрехвърляемо, или
б/защото законът така разпорежда
в/несеквестируемо право като непрехвърляемо е например правото на ползване: понеже не може да се отчуждава доброволно, то не може да се отчуждава попринудителен ред.
Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника-физическо лице:
а) вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
б) необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
в) необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
г) машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
д) земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви с площ до 30 дка, а в Добруджа – до 50 дка, или ливади с площ до 50 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;
е) необходимите две глави работен добитък, една крава, 5 глави дребен добитък, 10 пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
ж) жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
з) предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение.
От постановленията на чл. 339 не могат да се ползват длъжниците относно вещта, върху която е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
(2) От постановленията на букви „д“ и „ж“ на чл. 339 не могат да се ползват:
а) длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;
б) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби.
.Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:
а) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно – 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;
б) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно – 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;
в)ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно – 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;
г) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно – 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;
д)ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно – във всички случаи – 1/2 част.
(2)Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.
(3) Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задълженията за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(5)Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 339 и 341 е недействителен.
Изключения от принципа, че длъжника отговаря с цялото си имущество, представляват случаите на т.нар. ограничена отговорност. Напр. Наследникът тоговаря с цялото си имущество за дълговете на наследодателя му , но той може да ограничи отговорността си, ако е получил наследството по опис.
Длъжниковото имущество не обезпечава еднакво всички кредитори. Съгл. Чл.133 от ЗЗД Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Тук се има предвид- тези кредитори, които нямат законни основания за предпочитание, дори по- грижливите хирографарни се оказват предпочетени пред по- малко грижливите.
Законните основания за предпочитание са : привилегиите , ипотеката и залогът.
Фактическите основания за предпочитание са:1. изпълнителен лист, 2. не се предпочитат онези кредитори, които са изпреварили другите и все пак неминуемо са предпочетени всички взискатели, участващи в разпределението, преди останалите които са предявили изпълнителни листове след това, 3.кредитор, който е наложил запор ще има фактическо основание за предпочитание пред друг.