Всеки кредитор – хирографен или обезпечен може да води иска по чл.135. Принципът е, че кр. може да атакува действия на дл. само ако те са извършени като е придобил качеството „кредитор“, т.е. отменителният иск не принадлежи на оня кредитор, чието вземане е възникнало след сключване на атакуваната с иска сделка.
Има едно изключение – отменителният иск е допустим, когато сделката е сключена, преди кредитора да е придобил това качество,ако тя е извършена С ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕЛ ДА БЪДЕ ЛИШЕН КРЕДИТОРЪТ ОТ ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО НА КОЕТО Е МОГЪЛ ДА РАЗЧИТА.Тази цел трябва да е съзнавана както от дл., така и от лицето с което е сключвана сделката. Доказването на вредата и общото искане за увреждане е изцяло в тежест на кредитора, който иска обявяване на недействителността.
Отменителният иск се предявява както с/у дл., така и с/у третото лице едновременно.
За да бъде уважен искът е необходимо кр. да докаже вс. предпоставки за Павловия иск, които се групират в:
1. Обективно условие – увреждане. Кр. трябва да докаже, че от сделката е настъпило увреждане на неговия интерес, т.е. дл. със своите пр. действия е създал или увеличил платежната си неспособност. Това трябва да се докаже във всички случаи, иначе отменителният иск е недопустим. Трябва да се докаже, че длъжникът въпреки извършените от него действия има достатъчно имоти за да удовлетвори искането на кр. Хипотезите, при които дл. увеличава или създава своята неплатежоспособност са:
а) длъжникът със своите действия намалява имуществото си – ако е сключил д/р за дарение с трето лице; ипотекирал е свой имот; опростил е дарствено едно вземане;
б) за увреждане ще говорим и когато дл. с действията си затруднява удовлетворяването на кр., чрез намаляване на своето общо обезпечение.
2. Субективно условие – знание за увреждане. За да бъде уважен отменителния иск е необходимо да се установи, че дл. е осъзнавал по време на извършване на пр. действие, че с него се ощетява кр, като затруднява удовлетворяването на неговите интереси. Не е необходимо никакво намерение да се вреди. З/нът иска само дл. да знае за увреждането.
а) ако правната сделка е едностранна – отказ от наследство, отказ от вещно право – само дл. трябва да има съзнание, че с нея уврежда кредитора си.
б) когато е налице двустранна пр. сделка трябва да се направят следните разграничения:
– ако д/рът е безвъзмезден е достатъчно дл. да е съзнавал, че с тази сделка уврежда кр. си за да може тази сделка да бъде обявена за недействителна. Няма значение че третото (надарено) лице знае това, макар и добросъвестно;
– когато д/рът е възмезден, необходимо е длъжниковият контрагент също да знае, че д/рът уврежда кр.
Субективният и обективният момент трябва да бъдат доказани от ищеца.