Всяко изпълнение предполага дълг. Даденото в изпълнение на дълг, който несъществува е дадено без правно основание. Чл.55 от ЗЗД: Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.следователно няма никакво оправдание да се позволи на получателя да задържи и да придобие така полченото, освен ако не е дадено в изпълнението на нравствен дълг. Обратното би означававало да се позволи на получателя да се обогати съвсем неоснователно за сметка на друг, което се намира в разрез с принципа, че никои не може да придобива права, по пътищта несъобразени с целите на закона и на волята на странтие. Затова полученото трябва да се върне на този, който го е дал. Правните средства за постигане на този резултат са искове за възвръщане на престираното и полученото без правно основание. С тях се цели възстановяването на неоправдано нарушение на имуществени равновесия – отстраняването на неоснователни имуществени размествания.
Исковете се предявяват от лицето, което е престирало или за чиято сметка се е обогатило имуществото на получателя. Даването може да е станало не само без всякакво основание, то може да е станало и на известно правнооснование, което не се осъществява или на основание, което в последствие отпада. Според това имаме различни видове искове:
иск за връщане на даденото и полученото без основаниечл 55 ал.1
иск за връщане на даденото поради неосъществено или поради отпаднало основание чл 55 ал1.
иск за връщане на недължимо платеното чл 56 от ЗЗД .
Чл.55 ал.1 от ЗЗД има предвид две хипотези:
1.Когато дълг въобще не съществува, т.е. даденото въобще не се дължи от никого. За да получи платеното по несъществуващия дълг платецът разполага с иск за връщане на даденото и получено без право на основани. Когато дълг все пак съществува но не е платено на кредитора. Тогава платилият може да иска платеното от този, който го е получил без правно основание. Ще го търси от него с помощта на иска за връщане на даденото и получено без основание.
В разгледаните две хипотези платецът винаги ще може да иска обратно платеното. Не е необходимо да доказва, че е бил в грешка когато е плащал. Недължимо полученто пак му се дължи.
Иск за връщане на недължимото платено: в чл.56 е предвидено, че който поради грешка е изпълнил чуждо задължение може да иска връщане от кредитора, освен ако последният не се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечение на задължението. Платилият при грешка има право да иска онова, което е изпълнил. Налице е недължимо платено. Платилият чужд дълг се обеднява, а лицето, което е получило изпълнението ще се обогати, тъй като то има иск за пряко изпълнение от правнозадълженото лице, с което е обвързано от възникналото правоотношение. В този случай той би получил нещо два пъти и ще се обогати неоснователно. Законът предвижда, че да се иска недължимото платено при грешка се осуетява, когато кредиторът добросъвестно се е лишил от документа или от обезпечението на задължението. В този случай платилият при грешка встъпва в правата на удовлетворения кредитор – суброгация.
С.Тасев счита, че в хипотезата на чл.56 се отнасят и случаите когато се плаща поради грешка без наличието на облигационна връзка между лицето, което се обогатява и третото лице. Ако едно лице плати чуждо задължение, което не произтича от договора, а на извъндоговорно основание, изпълнилият чуждото задължение може да иска връщане от кредитора по това правоотношение на онова, което е изпълнил. В случаите на НО поради неосъществено или отпаднало основание се дължи връщане на всичко получено заедно с лихвите, респективно плодовете от веща от момента на поканването – чл.57,ал.1.
Съгласно чл.57,ал.2 ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната и стойност или получената за нея цена, когато цената е по-висока. В случаите когато вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата за връщането и, той дължи само онова, от което се е възползвал с изключение на плодовете. Според Л.Василев искът за връщане на определена вещ в натура не е облигационен, а вещен. Той счита, че чл.57,ал.1 няма да намери приложение, а следва да се упражни реивандикация по чл.108/ЗС във връзка с чл.70-84/ЗС. Л.Василев приема, че ЗС е по-нов закон от ЗЗД и затова следва да намери приложение чл.108. Това разбиране се оспорва от Ч.Големинов – той приема, че разпоредбата на чл.57,ал.1/ЗЗД е специална и тя не се отменя от ЗС. Аргументите за това са не само във връзка със съотношението на общ и специален закон, те имат и практическо съдържание и значение. Например: ако лицето, което е дало веща на друго лице, което се обогатява и не е собственик на същата, то ще остане без защита, тъй като няма да може да упражни иска по чл.108/ЗС. Лицето, което не е собственик ще остане без защита и не може да иска равностойността на веща, когато тя е погинала. Съгласно чл.58, когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отивало в негова полза. Недееспособността трябва да е съществувала когато лицето е получило престацията.