– за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
– за възстановяване на предишната работа;
– за обезщетения
– за поправка на основанието за уволнение;
Иска за признаване на незакоността на уволнението и неговата отмяна съдържа от една страна искане да се признае уволнението за незаконно и от друга страна искане за отмяна на уволнението.
Тези две тясно свързани искания не могат да бъдат отделно предявяване, но ако рабо тника или служителя е предявил в исковата си молба само искането за признаване на уволнението за незаконно трябва от това искане на основание чл.344 ал.1 т.1 /КТ да се разбира , че то включва и искането за неговата отмяна.Същото правило важи и когато работника или служителя поискал само отмяна на заповедтта за уволнението т.е. тряб ва да се подразбира , че в искането е включило и признаването на уволнението за неза конно.Страните са ищец по такъв трудов спор е уволненият работник или служител , а ответник е работодателят закоността на чиято заповед се оспорва в процеса. Не може да бъде ответник длъжносно лице издало заповедта за уволнението.Такъв иск може да се предявява самосточтелно, когато уволнения работник или служител не желае да бъ де възстановен на предишната си работа .
Поради самостоятелния си характер на този иск при неговото предявяване съда мо же въз основа само на него да постановява въз становяването на работа, присъждането на обезщетение и пр. ако искане за това не е направено защото съда се произнася са мо по въпроси за които е сезирана.Тежеста на доказване лежи върху работодателя . Той упражнил едно свое субективно преобразува що право т.е. прав на уволнение , за това и работодателя трябва да докаже ,че правото на уволнение е упражнено законно. Работни ка или служителя не е длъжен да доказва отрицателен факт на незакоността на уволне нието.
Съдът може само да отменя или да потвърждава заповедтта за уволнение на даден ра ботник или служител , но той не може да заменя едно основание за уволнение с друго. Определено е изпълнението на основата за уволнение е правомощие на работодателя , което му предоставя закона, а съдът е правораздаветелен орган , които прилага закона , а не упражнява субективни права по трудово правоотношение.Искът може да се предя ви както самостоятелно така и обективно съединен с иска за общест. по чл.225 ал.1,2 /КТ т.е. обезщетения за времето през което е останал без работа поради уволнението или когато е постъпил на работа по други трудови правоотношения и е получил по – ниско възнаграждение по новото трудово правоотношение от прекратяването.
С искът за възстановяване на предишна работа представлява претенцията на работ ника или служителя да се отмени уволнението като незаконно и да се постанови възста новяването на предишната му работа.Това искане включва в себе си и искането за приз наване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.Ищец по спора е уволненият раб отник или служител , а отвентник е работодателя които го е уволнил.Тежеста за доказ ване лежи върху работодателя.Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановена и влязла в сила съдеб но решение.Постановяването по надлежен ред обаче не завършва фактическия състав на възстановяването.Необходимо е още възстановения работник или служител факти чески да се яви за да заеме работата на която е възстановен.Ефектът на възстановява нето настъпва ако възстановения работник или служител се яви да заеме работата на , която е възстановен в двуседмичен срок от получаване на съобщението, за влизането на решението в сила.При наличието на уважителни причини този срок може да бъде уволнен.
Решението за възстановяване на предишната работа не задължава възстановения ра ботник или служител да се върне и заеме предишната работа .Възможно е той въообще да не се върне на предишната работа в тези случаи неговото възстановено трудово пра воотношение за заемане на работата по която той не се е явил се прекратява по чл.325 ал.1т.2/КТ . Искът за обезщетение за времето през което работник или служител е оста нал без работа поради незаконно уволнение.Това е иск за вредите и загубите, които той е претърпял с оставането без работа.Вредите и загубите се изразяват в брутното трудо во възнаграждение на работника или служителя за времето през което е останал без ра бота поради незаконно уволнение , но не за повече от 6 месеца.
Правното основание за това обезщетение се съдържа в чл.225ал.1,2/КТ. Тежеста на доказване по този иск е възложена на ищеца т.е. на уволнения ра ботник или служител. Той трябва да докаже оставането си без работа, претърпяло вреди и техният размер.То зи иск предпоставя незаконото уволнение т.е. уволнението трябва да бъде признато за незаконно и заповетта за уволнението е отменена като незаконна за да бъде иска уваж ен. Тази първа предпоставка за уважаване на иска се придружава от още една предпо ставка , а именно ра ботник или служител да е останал без работа , поради незаконното уволнение т.е. да съществува причинна връзка между оставането без работа брутното трудово възнаграждение, което ра ботник или служителе получавал от предишната ра бота през месеца предхождащ незаконното уволнениеот нея, във всеки случай за да се присъди обезщетение по чл.225 ал.1/КТ за времето през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа поради незаконно уволнение.
Той трябва да е предявил иск по чл.344ал.1 т.3/КТ това означава че в исковата молба да е направил изричното искане за това обезщетение.Предявяването на иска за отмяна на уволнението или за възстановяване на предишната работа и неговото уважаване не води до присъждане на това основание и на обезщетение за времето през което уволненият ра ботник или служител е останал без работа.Това е така , защото съда се произнася само по исканията с които е сезиран , а не и служебно поискания , които не са отправени до него.
Работника или служителя може да предяви иск за поправка на уволнението вписано в трудовата му книжка или в други документи.Основанията за уволнение подлежи на вписване в заповедта за уволнението в трудовата книжка, както и в някои други доку менти на работника или служителя, когатовписаното основание не съответства на дей стващото основание на което е извършено уволнението.Уволненият работник или слу жител има право да иска поправянето му . Предявяването на този иск ще възникне само доколкото работодателят отказва да извърши поправката . Основанието за прекратява не на трудовия договор вписано в трудовата книжка и в други документи на работника или служителя определена и редица негови субективни права като напр.обезщетение от работодателя (чл.220,221/ТК) ;както и обезщетения за безработица(дисциплинарно, по искане на ра ботника или служителя).
Уволненият ра ботник или служител има значителен правен интерес от предявяване на този иск.Същественото на този иск е , че с него не се оспорва закоността на уволне нието за това не се иска нито неговата отмяна нито възстановяване на предишната раб ота с този иск се оспорва само вписаното основание за прекратяване на трудовия дого вор , което се различава от действителното.Тежеста за доказване е върху работодателя, защото негово е задължението за точно вписване на данните в издаваните от него до кументи, за това работодателят трябва да докаже , че вписаните основания е правилно.