Видове борси : според предмета на сделките те биват три вида :
1. Стокови борси – сключват се сделки, чиито предмет са стоки (родово определени заместими вещи).
2. Фондови борси – за търговия с ЦК.
3. Парични (дивизни) борси – при тях се търгува с валута (местна или чуждестранна).
Най-често фондовите и дивизните борси се съчетават.
Стокови борси :
Предмет – материални, родово-определени заместими вещи. Те са неналични.
Разлика с тържища и панаири: При пазарите също се търгува със стоки, но с тази разлика, че стоките са представени там. Затова там не могат да се сключват сделки с голям обем. Панаирите са също сборища на определени места, на при тях стоките не са налични, а са представени с мостри, образци и т.н. Страни тук са също търговци, може и производители и потребители.
При стоковите борси има разновидности :
1. Аукционни борси.
2. Тържища на контракти.
3. Същински стокови борси.
1. Аукционни борси : На тях се сключват сделки за продажба на стоки, които са трудносъхраними или бързоразвалящи се (храна, цветя) или със специални вещи, за които се изисква специален оглед или оценка (напр. кожа, скъпоценни камъни и др.). Предмет на аукционите могат да бъдат още уникални стоки (предмети на изкупуване, както и антични предмети). Провежда се наддаване на стоковата борса, за да се определи цената на стоките. Предварително е зададена стъпката за наддаване и правилата за спечелване. Наддаването може да е нагоре и надолу.
2. Тържища за контракти : Няма регламентация за тях; провеждат се съгласно практиката и обичаите в света. Контракт – това са стандартизирани книги, количества стоки, които се предлагат за търговия на борсата. Не се фиксират цени; те се определят ъкм момента на сключване на сделките в зависимост от търсенето и предлагането. На тези тържища могат да се предлагат пшеница, кафе, зърно и др.
3. Класическа (същинска) стокова борса : Същинските стокови борси се регистрират при остъствие на правна регламентация – най-често като АД. Търговията се извършва съгласно борсовите правилници, които се определят от самите борси. При липсата на регламентация борсата сама трябва да регламентира сигурността от сключените сделки.
Фондови борси :
Уредени са в ЗЦКФБИД от 18 юли, 1995 год. Този закон е предназначен да регламентира създаването на капиталовия пазар в България. той се създава едва в средата на 1995 г. (за разлика от паричния пазар -1992 г.). Причини за късното създаване :
1. Отсъствие на финансов пазар (пазар на капитал); отсъствие на производство и на критична маса ЦК в обръщение, което би довело до някаква борсова практика. България се причислява към държавите с възникващ капиталов инвестиционен пазар.
2. Регламентацията на капиталовия и инвестиционния пазар се изисква, за да могат да бъдат събирани капитали за инвестиции по пътища, различни от търговските банки. До скоро лицата, които имаха излишни капитали, можеха само да ги вложат в банки. Тази парична ситуация на пазара като обективна необходимост наложи приемането на ЗЦКФБИД.
3. Трусовете на финансовия пазар от лятото на 1995 г. (т.нар. пирамиди) при отсъствието на контрол на държавата върху търговията с ЦК доведе до създаването на инвестиционни дружества, които отклоняваха средствата от производственото приложение.
ЗЦКФБИД е създаден от една страна малко късно, а от друга – малко преждевременно. Прогнозата е, че той ще започне да действа напълно едва след 5 години. Характерното при него е, че той е изключително рестриктивен закон и държи много силен държавен контрол върху борсовата търговия. По-рестриктивен закон след 1989 год. не е приеман. Основната идея на ЗЦКФБИД е за защита на инвеститорите; те да бъдат гарантирани в максимална степен. Той дава гаранция и за целесъобразността на инвестицията. При създаването му се следват и европейските директиви. Този закон за първи път дава легално определяне на фондовите борси.
Фондови борси – организирано тържище на ЦК, което осигурява на своите членове и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията. Фондовите борси се създават или като учреждения (публично-правни юридически лица без членове), или като частно-правни търговски дружества. Всяко частно-правно лице, което опита да извърши сделки на капиталовия пазар, дори и да няма лиценз, подлежи на контрол.
В момента фондовите борси имат статута на АД (частно-правни юридически лица). Те се регистрират по т.нар. концесионна система или нормативно-разрешителна система. За целта е необходимо специалното разрешение от КЦКФБ. Тази комисия бе сформирана през януари като държавен орган; има 7 члена и мандат 5 години; назначава се от правителтвото. Правомощията ъ са много големи – тя осъществява контрол не само за законосъобразност, но и за целесъобразността за участието на лицата на капиталовия пазар. Фондовите борси се регистрират сляд получаване на лиценз от КЦКФБ. Те трябва да се акционерни дружества с едностепенна система на управление, доколкото няма отклонения.
Отклонения :
1. Капитал – минимум 100 млн. лв. Той трябва да бъде внесен изцяло към момента на регистрацията в съда (25% при искане на лиценз).
2. Фондовите борси емитират само поименни акции с право на глас.
3. Едностепенна система на управление на АД – съвет на директорите.
Контролът на лицата, които притежават капитали на фондовите борси – акционерите – е сведен до минимум. Режимът се отклонява от ТЗ :
1. Изискване – 2/3 от капитала да е внесен от участници на капиталовия пазар.
2. 5%-на бариера за притежаване на акциите. Само държавата може да притежава повече от 5% и то ако направи непарична вноска.
3. Съществува задължение за увеличаване на капитала на борсата, ако има лица, които искат да се включат в борсата с повече от 20% от регистрирания капитал. Акционерите нямат право на привилегирования.
4. Забранява се разпределянето на дивиденти.