Яне язди Мима в Пирин планина

baba4Над санданското село Малък Цалим дъждът се лее като из ведро. Екипът ни успява да стигне до фермата на депутата Яне Янев въпреки калта, която стига до глезените. А там животните не се стряскат никак от лошото време. Навън кротко пасат 33 крави. Не се смущават от чуждото присъствие. Не ни обръщат никакво внимание. Това обаче не важи за двете кобили – Мима и дъщеря й Ая. Сякаш знаят, че ще ги снимат, и се завират смело пред фотоапарата. Интересът към тях е оправдан, все пак ги язди депутат. И не кой да е депутат, а Яне – героят от новините. Преди няколко дни той се зарече да слезе от депутатския автомобил и да се качи на коня. Така че той има винаги подръка два „черни мерцедеса“ с мощност от по една конска сила.

„Във фермата в Пирин планина е моето царство за релакс. Там се откъсвам от това, което в политиката ме води до омерзение. Роден съм на 22 април, на Световния ден на Земята. Затова сред девствената природа се чувствам по-силен. Зареждам се с позитивна енергия. Усещам ценностите, силата на природата“, изповядва Яне Янев. Той обича да разказва за детството си, за прадядо си Георги, който бил ерудиран и трудолюбив човек. Заедно със съпругата си Малина отгледали 7 деца. „Дядо ми Яне 11 години е бил кмет на 5 села в региона, баба Славка бе много човечна. Имало е много хора по тези места. Та само в Малък Цалим в прогимназията са учели 90 ученици. Двамата ме закърмиха с любовта към животните“, връща се назад в спомените депутатът. Когато бил 7-годишен, отишъл с дядо си на панаира в село Склаве. Там си харесал малко яренце. Помолил дядо си да му го купи и той не могъл да му откаже. От това животинче като на шега отгледали стадо от над 150 кози, имали и 200 овце. „Продадохме ги през 1999 година. Сега останаха кравите. Наскоро купих 2 юници и 1 бик от породата „Абърдийн ангус“. Шотландски са и нямат рога. Искам от тях да направя селекция. Че при бой между животните рогата оставят видими следи и физически рани. Не е като в политиката при словесните двубои“, обяснява Яне. Във фермата е спокоен, че няма кой да го предаде. Животните били искрени и верни, не като някои депутати, на които могат да завидят дори хамелеоните. Като ученик Яне не пропуска да изкара ваканцията си на село, в Пирин планина. Играел, но и помагал на дядо си и баба си в земеделската работа. Не харесвал само, че през нощта един от двамата идвал и му загасвал лампата, за да не чете по тъмно. Но затова през деня си наваксвал. Лягал на някоя поляна и отварял поредната книга. Често се унасял и забравял да яде. Падането на мрака го сепвало и бързал да се прибере, за да не го търсят. Не стъпвал в селото през лятото само по една причина. Тъй като редовно печелел олимпиади по математика на най-високо ниво, получавал и съответната награда. Тя най-често се изразявала в почивка в чужбина. Разбира се, в страна от бившия социалистически лагер. 
Яне и днес не забравя да посети родния си край. Отскача до село Малък Цалим винаги когато може да се измъкне от натоварената си програма. Понякога слиза от колата и тръгва след кравите, макар да е облечен с костюм. Тази година си засадил картофи. Сам завъртял лопатата, за да ги прекопае. Удава му се всякаква земеделска работа. Умее да коси, да оре, да рине кал и гюбре от фермата. Не е по-назад и в отглеждането на животни. Яне може да впрегне кон, да пасе крави, да издои и да остриже овца. 
Но голямата му слабост са двете кобилки – 7-годишната Мима и 4-годишната Ая. Радва се и на жребчето Вихър, което е на 3 месеца. То е от Мима. Точно преди Великден Ая също родила конче, което кръстили Величка. Но го нападнали и изяли вълци. Кобилите не дават на никой друг да ги язди. Само Яне има привилегията да се качва върху гърбовете им. А той няма предпочитание към нито едно от двете животни. Еднакво са му мили. „Яхвам Мима или Ая и политам в Пирин планина над всички проблеми и лоши неща. Обикалям цялата гора. Невероятно е усещането. Виждам величието на природата и това ме прави достатъчно добър, че да мога и да простя грешките на другите“, изповядва Яне Янев.
Владимир Симеонов

в-к Стандарт