Яденето на готвена храна принуждава органите да работят повече

Във всички човешки органи е натрупана естествена резерв­на енергия. Обикновено те работят с 1/4 от потенциалния си капацитет, като пазят останалата си енергия за по-късна употреба, при критични положения или за старостта. Така при „нормални” условия пулсирането на сърцето е 70 до 75 удара в минута, докато пулсът на един суровоядец е само 58-62 удара, като при изключителни условия може да се пови­ши до 200 удара в минута. Също при нормално дишане през белите дробове при всяко вдишване преминават 500 смЗ въз­дух, но при специално дихателно усилие ние можем да пов­дигнем това количество до 3700 смЗ.

Суровоядецът използва само 1/4 от потенциалния капа­цитет на своите храносмилателни органи, в резултат на кое­то неговите органи никога не са претоварени или изморени.

Хранещият се с готвена храна, от друга страна, след като стимулира апетита си посредством условни рефлекси, вкусо­ви подправки и други абсурдни дразнители, пълни стомаха си до такава степен, че храносмилателните органи са принудени да пуснат в действие цялата си резервна енергия и дори тога­ва те не са в състояние да се справят с изискванията, които са им поставени. Става нужда човек да върне непосилния товар от храна, като я изхвърли от червата си чрез пургативи или повръщане. Изненадващо е, че такива отвратителни действия не се смятат за странни от един консуматор на готвена храна.

При претоварването на храносмилателните органи много други органи — сърцето, черният дроб, бъбреците и други — също са принудени да работят допълнително. Добавъчната работа, която те извършват, скоро ги из­тощава и често крайно намалява тяхната активност. Ето защо не е чудно, че в резултат на това ЧОВЕШКИ­ЯТ ЖИВОТ СЕ СКЪСЯВА НЯКОЛКО ПЪТИ. Като се храни с безполезни, вредни и отровни храни, консумато­рът на готвена храна задоволява своята страст, но па­рализира действието на стомаха си и си създава илюзията, че е задоволен, докато в действителност неговите клетки стенат от глад поради липсата на съществени хранителни елементи. Стомахът на един суровоядец е винаги спокоен, дори когато е празен, но неговото тяло е пълно и задоволено в истинския смисъл на думата.

Когато един привърженик на готвената храна реши да премине към суровоядство, отначало той никога не се чувс­тва задоволен, колкото и много да яде. Обикновено вместо да се чувства щастлив, консуматорът на готвена храна е не­доволен от създаденото положение. По негово мнение при­чината за постоянния му глад се крие във факта, че храните, които консумира, са с ниска хранителна стойност и са лише­ни от хранителност. Това е крайно погрешно разбиране. Напротив, тези материали са хранителни и напълно баланси­рани. В продължение на дълги години човешките клетки са страдали от тяхната липса. Способностите на човешките храносмилателни органи напълно отговарят на тяхното уст­ройство и организацията на съставните им части. Ето защо стомахът с радост приветства тези хранителни материали, бързо ги омекотява и ги препраща към червата без много от­лагания, докато клетките на свой ред, изтощени и отслабени до смърт, жадно абсорбират тези субстанции и повторно изискват повече и повече от тях.

Болните клетки се лекуват, изтощените се възстановяват, отслабените отново възвръщат активността и жизнеността си. Мастните клетки, от друга страна, започват да се топят и чезнат, натрупванията на отрови постепенно се разсейват и из­лишната вода напуска тялото. Тогава нормалните, активни клетки заемат мястото на старите мудни клетки, които са затлъстели от леност и бездействие. Загубата на тегло при поста е сигурен знак за възстановяване на здравето и енергията.

Този факт би трябвало да изпълни сърцето на човека с ра­дост и щастие, защото тези хранителни материали веднага се разпращат по цялото тяло и му даряват здраве, сила, бодрост и енергия.

Сега, за пръв път в неговия живот, всичките му органи и жлези са способни да работят с удобство и лекота, макар и да имат най-изобилна доставка на хранителни материали. Дори ако човек някой ден приеме по-голямо количество су­рова храна, отколкото е необходимо за неговите органи или отколкото неговите черва и клетки са способни да абсорби­рат, неговият стомах не ще я откаже, нито пък тя ще предиз­вика в него чувство на отвращение, карайки го да я изхвър­ли принудително навън.

Излишните хранителни материали не ще се задържат в стомаха, причинявайки гниене, те не ще се превърнат в от­рови, нито ще предизвикат някакво храносмилателно разст­ройство. Вместо това, без да претърпят смилане, те веднага ще бъдат препратени от стомаха в червата и оттам ще напус­нат тялото във вид на фекалии още същия ден, без да са при­чинили ни най-малка вреда на организма. Така на стомаха ще бъде винаги леко, докато червата и кръвта ще бъдат заети с напълно балансирани хранителни елементи.

Тогава нека човекът се опита да изяде само няколко хап­ки готвена храна. Стомахът му с протест ще откаже тези чужди нежелани вещества. Въпреки голямото удоволствие, което небцето му ще почувства, тези хапки ще лежат в стомаха му дълго време; те ще действат като спирачка, която ще блокира неговия апетит и ще парализира нормалния ход на храносмилателната му дейност. Но един консуматор на готвена храна е напълно доволен и щастлив от това състояние, понеже той е задоволил своята страст, натъпкал е стомаха си и сега е „пълен”. Човек, който разбира цената на суровоядството, се ужасява от това състояние. Той напълно схваща, че суровите растителни храни хранят тялото, докато мъртвите материали (лешове), които идват от огъня, са само гориво и източници на отрови и болести.