Централни органи на изпълнителната власт.Министерски съвет /МС/.

Орган на изпълнителната власт наричаме едноличните или колегиални звена от системата на апарата, които притежават държавновластнически правомощия по разгръщане на държавното управление в страната.

В зависимост от териториалния обсег на тяхната компетентост органите на изпълнителната власт са централни и местни. Централните органи на изпълнителната валета са:

Министерски съвет /МС/. МС, правителство и кабинет-синоними. МС е централен орган на изпълнителната власт и стои на върха на пирамидата на административните органи в страната. МС и изборен орган, който възниква по системата на непряката изборност. Приема се, че мандатът на МС съвпада с този на НС и е четири години, но правомощията му могат да бъдат прекратени предсрочно. МС е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Неговите правомощия се отнасят до всички сфери и отрасли на социалното управление.

По силата на гл, V от Конституцията и Устройствения правилник на МС и неговата администрация /приет с Постановление № 2.16/12.10.05г., обнародвано в ДВ бр. 84/21.10.05г./, МС:

  • Определя и осъществява вътрешната и външната политика на страната е осигурява обществения ред и националната сигурност;
  • Осъществява общо ръководство на държавната администрация;
  • Ръководи икономиката на страната;
  • Провежда единна финансова, кредитна и парична политика;
  • Провежда държавната социална политика в областта на заетостта, здравеопазването, науката, културата, и образованието;
  • Провежда държавна политика по опазване на околната среда и създаване на благоприятни условия на живот.

МС е колективен орган на изпълнителната власт. В неговия състав влизат министър-председателят, заместник министър-председател и министър на външните работи, заместник министър-председател и министър на образованието и науката, заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии и министри: на финансите, на вътрешните работи, на отбраната, на правосъдието, на държавната администрация и административната реформа, на икономиката и енергетиката; на транспорта, на регионалното развитие и благоустройство, на околната среда и водите, на замеделието и горите, на труда и социалната политика, на здравеопазванет, на културата и на европейските въпроси. Като колективен орган МС работи на редовни /всеки четвъртък/ и извънредни заседания. Последните се провеждат ако на тях присъстват повече от половината членове на МС. По правило заседанията са открити, а по определени въпроси / въпроси свързани с отбрана и национална сигурност/ на тях могат да присъстват само членове на кабинита.

Актовете на МС се приемат с общо съгласие. По решение на министър-председателя по определени въпроси може да бъде проведено гласуване. В този случай актът се приема с обикновено мнозинство от присъстващите членове на МС. Освен това по предлажение на министър-председателя след консултации с членовете на правителството акт на МС може да се приеме и неприсъствено, като министър-председателя подписва акта последен.

МС осъществява своите функции и задачи, като приема постановление, разпореждания и решения. С постановленията се прием правилници и наредби или урежда обществени отношения, които не подлежат на законова уредба съобразно компетентността му, установена в Конституцията и законите. Решенията и разпорежданията са ненормативни юридически актове за разрешаване на конкретни въпроси, като МС приема решения: най-вече по текущи въпроси или от вътрешноорганизационен характер. Приемат се и т.нар. протоколни решения по оперативни въпроси, които нямат нормативен характер, като се оформя в протокола на съответното заседание на правителството.

Актовете на МС се подписват от министър-председателя и се подпечатват с официалния печат на МС.

Правомощията на МС се прекратяват съгласно Конституцията с изтичането на мандата на НС, но може и предсрочно:

  • Когато се приеме оставката на министър-председателя;
  • При вот на недоверие на министър-председателя;
  • При оставка на цялото правителство;
  • При вот на недоверие на цялото правителство;
  • При смърт или трайна невъзможност на министър-председателя да осъществява своите правомощия.

Конституцията в чл. 99 посочва, че ако НС не успее да образува правителство в рамките на съответното НС, то президентът назначава служебно правителство. Съгласно решение № 20/1992г. на Конституционния съд, служебното правителство има временен характер. Срокът на правомощията му продлжава до образуване на правителство по установения в Конституцията ред. По правило то осъществява правомощията на МС, но има известни ограничения на неговите функции, защото служебното правителство получава мандат президента, а не от парламента и се назначава с указ на президента. То е предназначено да управлява текущите въпроси до провеждане на нови избори. Освен това то има задача да подготвни тези избори. Служебното правителство се различава от обикновеното и по това, че не е обект на парламентарен контрол, който цели реализацията на политическата отговорност на МС. Служебното правителство обикновено не изпълнява една политически формирана програма и следователно упражняванат от него законодателна инициатива е допустима само в рамките, очертани от ограничените цели и функции на това правителство.