1. Исковият процес има известна продължителност. Съществува опасност в периода между искането за защита и даването на защита недобросъвестният ответник да извърши промени, конто да осуетят правните последици, в които се състои защитата. Опасностите са две (и зависимост от формите на правен спор):
а) да не може да се осъществи съдебно потвърденото право;
б) да се осъществи съдебно отреченото право.
Средството срещу тези опасности е ОИ. Целта на ОИ е да предотврати тези опасности. И в двата случая ОИ брани заплашеното материално право, като прави възможно осъществяването на защитата.
2. За да лиши ответника от възможност да извърши такива промени, съдът с едностранни, властнически актове (обезпечителни мерки) навлиза в правната сфера на ответника, като я ограничава двояко:
а) или чрез отнемане на правни възможности, с които иначе ответникът разполага;
б) или чрез възлагане върху него на задължения, които иначе той няма. В това се състои обезпечителната защита, която ОИ дава на ищеца, и
обезпечителната санкция, която то същевременно налага на ответника. Чрез нея фактическото и правно положение се запазва в състоянието, което е било заварено от обезпечителната мярка.
3. Спрямо правните последици на решението, които осигурява, обезпечителната мярка е по-ограничена, с по-малък интензитет:
а) по трайност – тя е привременна, докато е висящ процесът;
б) по съдържание – не навлиза така дълбоко в правната сфера па ответника.
Това е така, защото ОИ има за цел да подготви, да осигури, но не и да осъществи търсената с иска защита. По това то се различава от привременните мерки по брачни дела, които имат за цел не да подготвят, а временно да осъществят праното.
4. Обезпечителната защита е бърза и внезапна, за разлика от исковата защита и принудителното изпълнение.
5. ОИ се намира във функционална зависимост с исковия и изпълнителния процес.
а) ОИ предпоставя висящ исков процес и съдбата на допуснатото ОИ зависи от изхода на исковия процес. Но ОИ не е съставка на исковия процес (каквато с обезпечаването на доказателствата) – то обезпечава не правилността на решението, а неговото осъществяване.
Затова ОИ е самостоятелна форма на защита на граждански права. Тя също въздейства върху исковия процес, като дава възможност спокойно да се дири истината и лишава ответника от интерес да бави делото.
б) ОИ обикновено служи, за да се осигури успешният изход на предстоящ изпълнителен процес, като запазва физическата цялост и принадлежността на имуществата, обекти на бъдещото изпълнение срещу ответника. Но ОИ може да се яви и като защитно средство срещу
незаконен изпълнителен процес – когато се обезпечава исковата защита срещу незаконно изпълнение чрез спирането му (чл.316,в).
6. Право на ОИ – това е процесуално право па заинтересования от обезпечителната защита, насочено спрямо съда. Съдът е длъжен да постанови ОИ, когато са налице определени условия. Спрямо ответника съдът разполага с власт да постанови ОИ, на която ответникът е подчинен.
Правото на ОИ предпоставя вероятна основателност на иска, вероятно съществуване на спорното право.