-увеличаване на производителността в селското стопанство чрез развитието на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство и максимално използване на производствените фактории в частност на работната сила;
-осигуряване по този начин на приемлив жизнен стандарт за селскостопанската общност и в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, ангажирани в селското стопанство;
-стабилизиране на пазарите;
-осигуряване на наличност от доставчици;
-гаранции, че доставяните продукти достигат до потребителите на приемливи цени.
При изработването на общата селскостопанска политика и специфичните методи за нейното прилагане се отчитат (чл. 33 ал. 2 от ДЕС):
-специфичният характер на селскостопанската дейност, оказващ влияние върху социалната структура на отрасъла и произтичащ от структурните и естествените неравенства между различните селскостопански региони;
-необходимостта да се въздейства за постепенното осъществяване на нужните промени;
-фактът, че в държавите-членки селското стопанство представлява сектор, тясно свързан с икономиката като цяло.