Въздействието на различните температури върху растенията може да бъде разбрано само в комбинация с останалите фактори на растежа. Разглеждането на температурата отделно от другите фактори не трябва да води до погрешния извод, че тя влияе изолирано върху растенията.
В зависимост от вида си растенията виреят в един по-малък или по-голям температурен диапазон през годината. В него се намира и оптимумът, който съвпада най-общо с температурите в изходните местообитания. Огромното пространствено разпределение и здравето на растенията по Земята се определя преди всичко от топлинните условия. Ако се повишат или понижат границите на оптималния диапазон, растенията могат да живеят само до определена максимална или минимална температура. При по-нататъшното покачване или спадане на температурата настъпват повреди. Значение има и това, дали растенията изведнъж са поставени при много резки температурни различия (купуване на растения през зимата в голям студ и недостатъчно опаковани) или при постепенно променящи се температури. В първия случай едва ли могат да се избягнат „изстивания“ или „топлинен удар“. Във втория случай повечето растения могат да се пригодят към смяната на температурата. Това, разбира се, е възможно само в определени граници.
При къртенето и постоянната смяна на средните температури растенията са принудени отново да се пригаждат към променените условия. За тях това означава особено натоварване на обмяната па веществата (повишената температура води до по-усилено дишане и по-слабо изпарение; защитата се постига чрез затваряне на устицата; с това се пречи на проникването на въглена киселина в листата и на прекъсването на асимилацията). Следователно чести колебания на температурата, както и по-дълго покачване или спадане на подходящата температура могат да навредят. Затова стайната температура или различните видове трябва така да бъдат подбрани, че да могат растенията да се развиват нормално при дадените температурни условия. Според най-подходящите за тях температури, от които се нуждаят през зимния период, в стопанствата по цветарство се различават три групи растения: студенолюбиви — от 8 до 12° С, растения на умерените температури — от 12 до 18°С, и топлолюбиви — от 18 до 22°С. През летния период те понасят и по-високи температури при положение, че има достатъчно светлина и влага. Допустимите максимални температури през лятото са между 25 и 35° С, а през зимата между 20 и 28° С (според Хентик и Ноак). Тези зимни температури обаче важат само за топлолюбивите растения, които не се нуждаят от ясно изразен покой. Студенолюбивите растения трябва да зимуват като къртици при 5—10° С. Разделянето на растенията в стъклените съоръжения на студенолюбиви и топлолюбиви отговаря на подразделянето им в практиката на стопанствата. Както се вижда от таблиците, то не бива да се спазва точно, тъй като, от една страна, много видове се приспособяват добре към околната среда, а от друга, изисква се растенията да преживяват, а не да достигат максимален прираст.
Въпреки че по принцип трябва да се избягват по-резки температурни промени, обусловените във връзка с денонощния кърти чисти извозва ритъм промени на температурата са свързани за повечето растения с известно застудяване през нощта. Това важи за всички годишни времена. Според събрания опит в помещенията с централно отопление температурите през нощта са дори по-високи, отколкото през деня, защото в помещенията няма движение, прозорци и врати не се отварят и следователно става по-слаб обмен на въздуха. Това може да доведе до следното: дишането при растенията, чиято интензивност зависи от температурата, е толкова силно през нощта, че всички изградени през деня при асимилацията вещества отново се разграждат. На растенията не остават никави резервни вещества за по-нататъшен растеж, така че отдолу листата пожълтяват и опадат едно след друго. Затова трябва да се обърне необходимото внимание на нощната температура (регулиране на отоплението с топлоизолация и чрез проветряване).
Най-ниските нощни температури за студенолюбивите растения не трябва да спадат под 5° С, за умерените — под 10—12° С, а за топлолюбивите — под 18° С. През лятото нощните температури са съответно по-високи.
Особено чувствителни към промени в температурата са растенията от тропичните дъждовни гори, тъй като за местообитанието им са характерни постоянните температури. Култивирането им в стаята е възможно само в отоплени витрини или в затворени прозорци градини с постоянни температурни условия и влажност. Когато ще се избират растения за работни и жилищни помещения, предварително трябва да са известни съществуващите температурни условия. Не е достатъчно да се знае само средната стойност, тъй като точно екстремните температурни стойности ограничават растежа на растенията. Освен средната температура по възможност трябва да се знае и ходът на температурата за по-дълъг период от време.